Определение № 75 от 06.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 81/2024 г.

след становище на прокурор Росица Славова от Върховната касационна прокуратура на Република България (ВКП), като разгледа докладваното от съдия Иванова н.ч.д. № 81 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения И. Н. В., против Разпореждане № 656 от 8 ноември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 857/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. С разпореждането, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3, вр. чл. 346 НПК, е върната касационната жалба, подадена от осъдения против въззивно Решение № 247 от 13 октомври 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 857/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище за оставяне в сила на атакуваното разпореждане заради правилното връщане от въззивния съд на касационната жалба като недопустима. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази изложеното в частната жалба и в становището на прокурора и прие следното: Частната жалба е допустима, но е неоснователна. С въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, окръжният съд е потвърдил изцяло присъдата на Районен съд - Петрич, постановена по н.о.х.д. № 859/2022 г. С атакуваното разпореждане касационната жалба правилно е върната като недопустима – подадена срещу съдебен акт, който не е сред изброените в разпоредбата на чл. 346 НПК, тоест неподлежащ на касационен контрол. Решенията на окръжния съд, действащ като въззивен, с които се потвърждава присъдата на първостепенния районен съд не подлежат на касационна проверка, видно от разпоредбата на чл. 346 НПК. В частната жалба на осъдения се твърди, че доколкото му е известно в България наказателният процес бил триинстанционен. Това убеждение на осъдения е в разрез с предвиденото в процесуалния закон, предвиждащ (в чл. 346, т. 2 НПК), че само новите присъди, а не и потвърдителните решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, подлежат на касационна проверка. Кръгът на подлежащите на касационен контрол актове е лимитативно очертан и невключените в него не могат да бъдат обект на такъв. Останалите съображения, изложени в частната жалба на осъдения касаят твърдяната от него неправилност на присъдата и въззивното решение, на които не се дължи обсъждане в настоящото производство. То има за предмет проверка на разпореждането за връщане на касационната жалба, а не контрол на съдебните актове, произнесени по обвинението. По изложените съображения ВКС, второ наказателно отделение намери за правилно атакуваното разпореждане, поради което и на основание чл. 351, ал. 6 НПК