Определение № 103 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 226/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по подадена от Д. А. Х. от [населено място], молба за отмяна вх. № 15292 от 03.10.2014 г. на влязлото в сила решение № 299 от 30.06.2014 г. по в.гр.д. № 356/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 148 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 3302/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Н. З. Х. от [населено място], [община], област П. срещу Д. А. Х. от [населено място], като е развален сключеният договор за продажба на ½ ид. част на описани недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане с нот. акт № 70, т. V, рег. № 7137, д. № 762/2012 г. от 15.08.2012 г. на нотариус А. И., с район на действие Пазарджишкия районен съд, поради неизпълнение от страна на приобретателя Д. Х. на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителката Н. Х.. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че процесните недвижими имоти са били предмет на делба между него и останалите съделители – С. Г. С., Г. С. С. и З. С. З. и с решение от 03.06.2014 г. по гр.д. № 3820/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, делбата е извършена. Излага, че това решение е от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, представя препис от него с твърдението, че то представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна Н. З. Х. от [населено място], [община], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и становището на ответната страна намира следното: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена срещу влязло в сила съдебно решение от процесуално легитимирано лице. Поради липса на доказателства за момента на узнаване на представеното ново доказателство - решение от 03.06.2014 г. по гр.д. № 3820/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, следва да се приеме, че молбата е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и се явява процесуално допустима. Молбата за отмяна е вписана съгласно чл. 112, б.”к” ЗС и е внесена дължимата държавна такса, поради което следва да се допусне до разглеждане в открито заседание. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът