Определение № 3168 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от В. Г. Н. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила въззивно решение № 200 от 29. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 254/2024 г. на ОС – Кюстендил, потвърждаващо решение № 219 от 27. 02. 2024 г. по гр. д. № 1478/2023 г. на РС – Кюстендил, което въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 5375 от 24. 11. 2025 г. по гр. д. № 4363/2024 г. на ВКС, 2 г.о. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от В. Г. Н. срещу Г. Б. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на гараж с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 14 кв.м., с административен адрес [населено място], [улица] за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описания обект. Твърди се, че предявеният иск по чл. 108 ЗС бил отхвърлен по съображения, че гаражът бил владян от ответника от 1979 г. и придобит по давност. Две седмици преди подаване на молбата за отмяна В. Г. Н. узнал обстоятелството, че процесният гараж е строен от Минно–обогатителен комплекс (МОК) „Осогово“ през 1990 г. – 1993 г., от Строителни войски, във връзка с което успял да се снабди от кмета на Община – Невестино с разрешително за строеж № 85/01. 03. 1990 г., издадено от Община – Кюстендил, и заповед № 715 от 12. 08. 2003 г., издадена от кмета на Община – Кюстендил. Твърди, че от тези доказателства се установявало, че ответникът по иска по чл. 108 ЗС е владял друг гараж (гараж № ***), построен от него след 23. 07. 2007 г., а не процесният гараж № *** и не би могъл да придобие процесния гараж по давност. Подаден е отговор на молбата за отмяна от Б. Г. К. (наследник на ответника по иска Г. Б. К.), чрез адв. Ю. Х. М., с който са развити съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, установи следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение по предявен иск по чл. 108 ЗС, основан на договор за покупко-продажба. Подадена е от легитимирана страна – молителят, като ищец, е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, а отхвърлянето на иска за собственост поражда интерес да иска отмяна на неизгодния за него съдебен акт. Подадена е в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговаря на изискванията на чл. чл. 260 и 261 ГПК, вр.чл. 306 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за преценка на основателността й. По основателността на молбата съдът ще се произнесе с решението. Преценката дали изложените в молбата за отмяна факти са новооткрити или нововъзникнали, дали молителят е бил в състояние да се снабди с новите писмени доказателства по време на висящността на делото, дали новите факти и доказателства са от значение за решаване на делото и биха могли да повлияят на изхода му касаят основателността, а не допустимостта на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,