Определение № 20 от 06.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 150/2012 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по жалба на Н. К. П., вх. № 53/06.01.2012 г., срещу Определение № 789/ 22.12.2011 г. на Ямболски окръжен съд, 1-ви наказателен състав, с което е върната касационна жалба срещу решението по в.н.о.х.д. № 304/ 2011 г. по описа на същия съд. Жалбоподателят излага доводи по същество на постановените осъдителни актове, но не и основания за неправилното връщане на касационната жалба. Прокурор М. Велинова от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на оспорване по касационен ред. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, и за да се произнесе, взе предвид следното: С жалба, вх. № 4821/21.12.2011 г., осъденият Н. К. П. атакувал въззивно решение № 184/ 30.11.2011 г., по описа на Ямболски окръжен съд, 1-ви наказателен състав, с което била изменена присъда № 512/ 17.05.2011 г. по н.о.х.д. № 620/2011 г. на Ямболски районен съд, чрез намаляване на размерите на наказанието лишаване от свобода и на изпитателния срок по чл. 66 от НК. С определение от № 789/ 22.12.2011 г. въззивният съдебен състав при Ямболски окръжен съд върнал касационната жалба срещу решението по в.н.о.х.д. № 304/ 2011 г., като е приел, че постановеният от него съдебен акт не подлежи на разглеждане по касационен ред. Атакуваното съдебно определение за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е била недопустима. Въззивното решение на Ямболския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 346 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение