Определение № 737 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 439/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. П. К. от гр. С., бул. „Ц. Б. Т.“ ***, обект ***, против определение № 5174 от 13.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1008/2024 година по описа на ВКС, III г. о., с което е върната касационната жалба на Н. П. К. срещу решение № 261127 от 08.09.2023 г. по гр. д. № 12257/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, и е прекратено производството по гр. д. № 1008/2024 г. на Върховния касационен съд, III г. о. В частната жалба се излагат следните съображения: Според жалбоподателя, по делото е представена вносна бележка за внесена държавна такса като не му е известно поради каква причина цялата наредена сума не е постъпила в сметката на съда. От мотивите на обжалваното определение узнал, че е постъпила част от сумата, поради което счита, че в процеса на осчетоводяване на сумите по сметката му в деня на нареждането не е останала пълната наличност за извършването на превода, въпреки че системата е позволила нареждането му. Излага съображения, че това вероятно се дължи на техническа грешка, възникнала при осчетоводяването на няколко извършени банкови операции в един и същи ден, поради което при забавяне на осчетоводяването им от банката не е останала в сметката на наредителя пълната наличност, за да може да бъде да бъде внесена цялата дължима държавна такса. Според жалбоподателя, осъществяването на превод на част от дължимата сума се е случило вън от волята и знанието му, като забавянето се дължи на независещи от него причини, поради което моли за отмяна на обжалваното от него определение. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С определение № 3337 от 28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 1008/2024 година по описа на ВКС, ГК, състав на ВКС, III г. о. е допуснал касационно обжалване на решение № 261127 от 08.09.2023 г. по гр. д. № 12257/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, втори въззивен брачен състав в обжалваната част като е указал на касатора Н. П. К. да внесе държавна такса в размер на сумата от 492 (четиристотин деветдесет и два) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи копие на платежния документ в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. На жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на дадените указания касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено. Жалбоподателят е бил уведомен за определението на 31.07.2024 година чрез неговия процесуален представител, респ. – до негово знание са доведени дадените от съда ясни и точни указания за внасяне на дължимата по делото държавна такса. В срока за изпълнение на указанията от жалбоподателя е постъпила по електронен път молба с вх. №13736/06.08.2024 г. по регистъра на ВКС с приложен към нея препис от изготвен в електронна форма платежен документ на чужд език – Potvrzeni o provedeni SEPA platby. С разпореждане от 19.09.2024 г. на страната е указано повторно задължението да внесе в срок дължимата такса в определения й по-горе размер. Отново е била предупредена и за последиците от своето процесуално бездействие. Новото съобщение е връчено на адв. Г. Ф. - другият упълномощен от страната представител по делото, на 22.10.2024 г. Съставът на касационната инстанция е извършил проверка дали по сметка на ВКС е внесена дължимата държавна такса в размер на 492 лева. Установено е, че жалбоподателят е внесъл сумата от 101. 70 лв. на 07.08.2024 година. В депозираната частна жалба самият жалбоподател признава, че липсата на пълно плащане на дължимата от него държавна такса се дължи на недостатъчна наличност на парични средства по банковата му сметка. Направените от него възражения, че в конкретната ситуация вина има съответната банкова институция поради несвоевременно осчетоводяване на наредените от него платежни операции в един и същи ден, не могат да бъдат приети за основателни. Задължението за плащане на държавната такса в пълен размер се осъществява не само чрез нареждане за превод, а и чрез установяване от задълженото лице, че средствата реално са постъпили по съответната сметка на съда – в случая, че банковата операция за превод на цялата дължима сума е изпълнена успешно. Жалбоподателят е следвало да се увери, че е изпълнил точно и в срок указанията за внасяне на държавната такса в пълен размер. Липсата на парични средства не е оправдание. Жалбоподателят два пъти е получил указания за внасяне на таксата, но не ги е изпълнил в цялост, нито е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията. Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.