Определение № 243 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Л. М. К. от [населено място] с искане за отмяна на влязлото в сила решение от 25.07.2005 г. по гр. д. № 945/2005 г. на Районен съд Монтана. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: Решението отмяна на което се иска не е влязло в сила, тъй като е отменено с решение от 29.05.2007 г., постановено по гр. д. № 416/2006 г. на окръжен съд М.. С това решение молителят е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 206, ал. 2 КТ сумата от 2214.19 лв. и то е влязло в сила. Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила решение на изрично посочените в нормата основания. Решението, отмяна на което се иска, не е влязло в сила поради това, че е отменено от въззивния съд. От това следва, че молбата е недопустима, което е основание да се остави без разглеждане. От изложението в молбата за отмяна следва, че се иска отмяна на осъдително решение на съда, с което молителят е осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 206, ал. 2 КТ сумата от 2214.19 лв. Молителят е осъден да заплати посочената сума с решение от 29.05.2007 г., постановено по гр. д. № 416/2006 г. на окръжен съд М.. Решението е влязло в сила на същата дата, на която е обявено, тъй като не е подлежало на касационно обжалване – чл. 218а, ал. 1, б. а ГПК отм., но действал при влизане в сила на решението. Съгласно чл. 232, ал.1 ГПК отм. Проверка на влязлото в сила решението е могло да се подаде в едногодишен срок от влизането му в сила, който срок е изтекъл на 29.07.2008 г. Молителят поддържа, че новооткритото обстоятелство – плащане на ДДС от [фирма], с която е сключен договор за закупуване на работно облекло от него, в качеството му на главен счетоводител, му е станало известно непосредствено след 31.08.2013 г., когато е заплатил сумата от 2214.19 лв. в изпълнение на осъдителното решение, отмяна на което иска. Спрямо тази датата молбата за отмяна от 03.10.2013 г. е подадена в срока по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК. От представеното писмо на МФ –Национална агенция по приходите, ТД-П. с изх. № 66-14-34 от 11.11.2013 г. не се установява да са открити счетоводни данни за твърдяния от молителя факт – начисляване на ДДС по сключен договор за закупуване на работно облекло през 2004 г., т. е. не е налице новооткрито обстоятелство, което ако е било известно на съда, би довело до формиране на различен правен изводи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.