Определение № 181 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение от 05.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 5468/2010 год. на Софийски градски съд. С това определение, произнасяйки се по реда на чл.248 ал.1 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на едноличното дружество за изменение на въззивното си определение от 20.05.2010 год. в частта за разноските. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че определението на СГС не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.248 ал.3 предл.2 ГПК. Ч.гр.д.№ 5468/2010 год. на Софийски градски съд е образувано по частната жалба на [фирма] срещу Определение от 12.03.2010 год. по гр.д.№ 11515/2010 год., постановено по реда на чл.290 ГПК с което Софийски районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу [фирма]. С определението си от 20.05.2010 год. съставът на СГС, произнасяйки се по реда на чл.396 ГПК е потвърдил първоинстанционния акт и е присъдил в полза на въззиваемия разноски. Определението по чл.396 ГПК на Софийски градски съд е необжалваемо. Поради това, необжалваемо на основание чл.248 ал.3 предл.2 ГПК е и определението му с което той се е произнесъл по искането на едната от страните за изменението му. Обстоятелството, че в диспозитива на определението съставът е посочел, че то подлежи на обжалване е без значение. Произнасянето по молбата за изменение на необжалваемото определение в частта за разноските не подлежи на последващ инстанционен контрол. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.