Решение № 3327 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив, подадена чрез упълномощен представител– юрисконсулт П. Стоянова, насочена срещу Решение № 17842/ 27.05.2025г., постановено по административно дело № 9917/ 2024г. на Административен съд- София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита решението за необосновано и неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, който не почивал на събраните по делото доказателства. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, което да отмени решението на КЕВР, евентуално на основание чл. 222, ал. 2 от АПК да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендират се разноски. Ответната страна- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрисконсулт Ненков в подадените писмени бележки и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Бельова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Г. П. К. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АССГ е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище: гр. Пловдив, срещу Решение № Ж-643/ 07.08.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени задължителни указания на дружеството, в едномесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и да измести средството за търговско измерване за обект парно котле, находящ се в [ПИ] в местност [заличен текст], [населено място] клиентски № 1000386629, в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя Г. П. К.; и в едноседмичен срок след приключване на дейностите да представи на КЕВР доказателства за изпълнението им. Решаващият съд е посочил, че административното производство е образувано по жалба с вх.№ Е-11Х-00-127/ 06.06.2024 г. до КЕВР, подадена от Г. П. К., в която е изразил несъгласие с отказа на ЕР Юг да бъде преместено електромерно табло за измервателна точка (ИТН) 4232470, находящо се във вилна зона в местност [заличен текст], [населено място], както и вследствие на това да бъде преместена границата на собственост на електрическите съоръжения. При извършената проверка от страна на органа е поискано становище от "Електроразпределение Юг" ЕАД, в което е посочено, че счита жалбата за недопустима за разглеждане от страна на КЕВР, тъй като са налице изпълнени облигационни отношения между г-н Г. К. и ЕР Юг. Във връзка с подадената жалба и при изпълнение на установената процедура е издадено оспореното Решение № Ж-643/ 07.08.2024г. на КЕВР, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени задължителни указания в две точки. От правна страна административният съд приел, че административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Приел е за правилен извода на административния орган относно задължението на електроразпределителното дружество, съгласно чл. 29, ал. 5 вр. с ал. 1 от същата разпоредба на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/. Императивно установено е изискването СТИ за имота на Г. К. да бъде монтирано до или на границата на имота на клиента, на място, определено от оператора. Обсъдил е всички твърдения на жалбоподателя, като е анализирал дали са подкрепени с доказателства и взел предвид заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза /СТЕ/. Сметнал е за неприемливи доводите на жалбоподателя, че с дадените указания КЕВР цели да промени условията по договора, което е в нарушение на принципа за свободно договаряне и на реда за промяна на техническите параметри за присъединяване на обектите, предвиден в Наредбата по чл. 116, ал.1 от ЗЕ и по- специално Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи и е извън материалната компетентност, която е делегирана на регулаторния орган по закон. Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя, че промени в местоположението на кабелната линия след електромерното табло могат да се реализират за сметка на клиента по реда на чл.64, ал.5 и чл.73 от ЗУТ. Тези възражения касаят евентуално начина и средствата, чрез които електроразпределителното дружество следва да изпълни задължението си по чл.120 ал.1 ЗЕ, по които КЕВР не е бил сезиран да се произнесе и не е указвал в решението си. В заключение е приел, че оспореното решение на КЕВР е законосъобразно, а подадената жалба е била отхвърлена като неоснователна. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. С оглед изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на спорните въпроси - чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правните заключения на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройствения правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/ 2013г. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно решението на КЕВР и обосновано е отхвърлил жалбата. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Правилно адм. съд е установил, че в случая, СТИ за процесния обект се намира в трафопост, в съществуващо електромерно табло ниско напрежение /ТНН/– т.е. в друг поземлен имот, който факт не се оспорва от електроразпределителното дружество. Тази констатация е изведена и от вещото лице, съгласно приложените скици, неразделна част от експертното заключение. Правилно решаващият съд, е оценил заключението като обосновано, достоверно и го кредитира изцяло. Същото не е оспорено и не е поискана допълнителна експертиза. Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката средствата за търговско измерване следва да бъдат разположени до или на границата на имота на клиента. Според &1, т.58 от ДР на ЗЕ "средствата за търговско измерване" са технически средства за измерване, които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ. Съответно на това и съгласно действащата разпоредба към момента на издаване на административния акт на чл. 29, ал.1 от Наредба № 6 от 28.02. 2014г. (отменена), когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В идентичен смисъл е и чл. 35, ал.1 от Наредба № 6 от 28.03. 2024г. Според приложимата разпоредба на чл.29, ал.5 от Наредба№ 6/ 28.02. 2014г. (отменена), електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Те следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента. Същият текст е приет и в чл. 35, ал.5 от Наредба № 6 от 28.03.2024г. Оперативната самостоятелност на оператора на електропреносната мрежа, да определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях по реда на чл. 120, ал. 3 ЗЕ, следва да бъде упражнявана при съобразяване с изискването за поставянето на средствата за търговско измерване „до или на границата на имота на клиента“. Обосновано и в съответствие с материалния закон в съдебното решение е прието, че оспореното Решение № Ж-643/ 07.08.2024г. на КЕВР е законосъобразно. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на разноски следва да бъде уважено. При този изход на процеса на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 102, 26 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение,