Определение № 9055 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8875/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение на собствениците от [адрес], [жк], представлявано от А. Ц. А., председател на Управителния съвет против разпореждане № 19989/11.06.2025 г., постановено по адм.д. 110/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното разпореждане противоречи на АПК и трайната съдебна практика, защото върнатата жалба е частна по своя характер, а нe касационна и е насочена към съдебен акт за отказ за допълване на съдебно решение, а не срещу решението по същество на спора, поради което е процесуално допустима. Допълнително излага доводи за липса на компетентност на АССГ за проверка допустимостта на частната жалба и ограничаване правото му на защита. Иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се върне делото на друг състав, който да се произнесе по формулирани в частната жалба правни въпроси. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът кметът на Район "Студентски" не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното разпореждане № 19989/11.06.2025 г., постановено по адм.д. 110/2025 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалба вх.№ 14333/09.06.2025 г. срещу решение № 17306/21.05.2025 г., постановено по същото дело. Административният съд е приел, че обжалваното решение не подлежи на касационен контрол, поради което подадената срещу него частна жалба представлява недопустима касационна жалба и са налице предпоставките на чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 213а, ал. 2 от АПК. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното разпореждане е постановено в хипотезата на чл. 213а от АПК при проверка за редовност и допустимост на касационна жалба, която е приложима и по отношение на частните жалби на основание чл. 236 от АПК, поради което доводите в частната жалба за некомпетентност на АССГ са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано и проведено по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване, а съдебното решение за допълване на решението по същество на основание чл. 176, ал. 2, изречение последно подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение т.е. в случая не подлежи на касационно обжалване. Като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил законосъобразно разпореждане, което трябва да бъде оставено в сила. Цитираната съдебна практика е неотносима към спора, а съществена част от нея е формирана при действието на други редакции на АПК. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение