Определение № 1273 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2024 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. С молба от 17.02.2024 г., депозирана от Р. К. В., чрез адв. П. Х., е поискано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 10.01.2025 г., постановено по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК относно размера на присъдените в полза на насрещната страна по касационната жалба В. Б. И., разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо посочения в диспозитива размер „1 600 лв.“, да се присъди адвокатско възнаграждение в размера, посочен в представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 9.07.2024 г. Насрещната страна по молбата – В. Б. И., не е депозирала отговор. Молбата е основателна. Видно от мотивите на определението по чл.288 ГПК, съставът на ВКС е приел, че на насрещната страна по касационната жалба В. Б. И., се разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, но неправилно е посочил неговия размер, вкл. и в диспозитива на определението – вместо 1000 лв. е посочил 1600 лв., което всъщност е размерът на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от касатора на неговия процесуален представител по делото. Ето защо, допуснатата от съда очевидна фактическа грешка, следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, като се присъди размерът на адвокатското възнаграждение, уговорен в представения с отговора на касационната жалба, договор за правна защита и съдействие от 9.07.2024 г., а именно 1 000 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,