Определение № 10139 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Г. Я. Г. от гр. София, чрез процесуален представител, против Определение № 33412/26.08.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 10608/2026 г., с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-2837959/13.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна и спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗППАМ по подробно изложени доводи. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР не изразява становище по основателността ѝ. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли искането на Г. Я. Г. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № GRAM-2837959/13.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на изпълнението на цитираната заповед, доколкото твърдените затруднения при осигуряване на ежедневния транспорт на четирите деца на искателя не обосновават значителни или трудно поправими вреди, които да надделяват над презумирания от закона обществен интерес от незабавното изпълнение на мярката, свързан с безопасността на движението по пътищата. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки не спира изпълнението им. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящият случай, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Доколкото ЗДвП не урежда основанията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, приложими са разпоредбите на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2009 г.). Съгласно цитираните разпоредби спирането е допустимо при наличие на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаването на административния акт, обосноваващи вероятността от настъпване на значителни или трудно поправими имуществени или неимуществени вреди, противопоставими по своя характер и интензитет на презумирания от законодателя обществен интерес. Доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които се извежда възможността за настъпване на такава вреда, е върху искателя, като тълкуването на предпоставките за спиране е само stricto sensu, доколкото се касае за изключение от принцип /така и Определение № 8751/26.08.2026 г. на ВАС по адм. дело № 8119/2026 г., I отд., Определение № 8729/26.08.2026 г. на ВАС по адм. дело № 8121/2026 г., I отд., Определение № 8682/20.08.2026 г. на ВАС по адм. дело № 7990/2026 г., VII отд., Определение № 8561/06.08.2026 г. на ВАС по адм. дело № 7574/2026 г., VII отд./. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдените от искателя затруднения при осигуряване на ежедневния транспорт на семейството не обосновават наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Необходимостта от придвижване на децата до учебни заведения, спортни и други занимания представлява обстоятелство, което не е възникнало след издаването на процесната заповед и само по себе си не установява настъпването на вреди с изискуемия от закона характер и интензитет. Не са ангажирани и доказателства за обективна невъзможност транспортът на децата да бъде осигурен по друг начин. Безспорно временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) създава затруднения в ежедневието на адресата на мярката, но тези неблагоприятни последици произтичат от самото естество на приложената ПАМ и не са достатъчни сами по себе си, за да обосноват значителна или трудно поправима вреда. Неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Процесната ПАМ има преустановителен и превантивен характер и е насочена към защита на обществения интерес от осигуряване безопасността на движението по пътищата, предвид високата степен на опасност за живота и здравето на участниците в него. В случая не е установен противопоставим частен интерес със съпоставима значимост, който да обосновава извод, че с предварителното изпълнение на мярката правата и законните интереси на жалбоподателя се засягат в по-голяма степен от необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Достигайки до този краен извод, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение