Определение № 8828 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Хасково, приподписана от юрисконсулт А. Делиев, против определение № 5482 от 29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1094/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е спряно производството по делото до приключване на адм. дело № 526/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че не е налице преюдициалност между двете дела, тъй като преместваемият обект за премахването на който е издадена процесната заповед, е поставен без изобщо да има разрешение за поставянето му. Посочва, че адм. дело № 526/2025 г. касае последващ отказ да се издаде разрешение за поставяне, като дори и този отказ да бъде отменен от съда, това няма да санира изначалната липса на разрешение за поставяне, защото законосъобразността на процесната заповед се преценя към момента на издаването й. Моли за отмяната на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - „Термо Хоум Сървиз“ ЕООД, не представя отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу преграждащо хода на делото определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество се явява основателна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на „Термо Хоум Сървиз“ ЕООД срещу заповед № УТ-135/11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на преместваем обект - „Вендинг автомат за топли напитки“, разположен на югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 77195.715.136 по КК на гр. Хасково. Административният акт е мотивиран с факта, че за монтирането на обекта не е представено разрешение за поставяне. С обжалваното определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК производството по делото е спряно до приключване до приключване на адм. дело № 526/2025 г., предмет на което е обжалване на отказ за даване на разрешение за поставянето на същия преместваем обект. Съдът е посочил, че с писмо от 24.02.2025 г. на кмета, дружеството-жалбоподател е било уведомено, че подадено от него заявление (б.с. на 18.12.2024 г.) е било разгледано на заседание на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Хасково, като с решение по т. 26 от Протокол № 2/23.01.2025 г., ЕСУТ не е съгласувал схема за поставянето му. Поради това административният съд е преценил, че между двете дела съществува връзка на обусловеност, доколкото адм. дело № 526/2025 г. има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните, с разрешаването на спора по което ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за адм. дело № 1094/2025 г.. Определението е неправилно. За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 от АПК следва да съществува такава връзка между делата, че едното да е обуславящо за другото, т. е. решението по преюдициалното дело да е не само относимо, но и от съществено значение за произнасянето по същество, в случая - за законосъобразността на заповед № УТ-135/11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково. Такава зависимост не е обоснована от административният съд, което съставлява процесуално нарушение по чл. 172а АПК. Обстоятелството, че пред Административен съд Хасково по адм. дело № 526/2025 г. е атакуван отказ за даване на разрешение за поставянето на същия преместваем обект, само по себе си не сочи на основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като заявлението за издаване на такова разрешение е подадено на 18.12.2024 г., а обектът е бил поставен преди това, съгласно представените от жалбоподателя свидетелство за регистрация на фискално устройство и договори за абонаментното му обслужване. Законосъобразността на оспорения административен акт - заповед за премахване на преместваем обект, следва се преценява към датата на неговото издаване - чл. 142, ал. 1 АПК. Към тогавашния момент момент, а и към настоящия, липсват данни за издадено валидно разрешение за поставяне и с този факт издателят на административния акт е бил длъжен да се съобрази. Последваща отмяна от съда на постановен отказ за поставяне няма да санира изначалната липса на разрешение за поставяне, защото преместваемият обект е следвало да се постави след като е издадено разрешение за поставянето му, а не преди това. Ето защо не може да приеме, че в случая е налице преюдициалност на спора в производството по оспорване на отказа за поставяне на преместваемия обект по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което да е основание за спиране на образуваното пред Административен съд Хасково производство по обжалването на заповедта за премахването му. Изводът на административния съд за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не кореспондира с императивните изисквания на закона и представените по делото доказателства, поради което обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Термо Хоум Сървиз“ ЕООД срещу заповед № УТ-135/11.04.2025 г. на кмета на Община Хасково. По изложените съображения и на основание чл. 235 и чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, второ отделение,