Определение № 1498 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2503/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К. – процесуален представител на ищците по делото Х. В. Ж., Г. В. Х., Х. В. Х., Р. В. Я. и Я. В. Х., против определение № 319/25.09.2024 г. по в.т.д. № 19/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение № 264/21.06.2024 г. в частта за разноските - увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на представителя на ищците за въззивното производство с още 4 200 лева и намаляване присъдените в полза на ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК]. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Счита се, че с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на застрахователя се дължи на адвоката на ищците възнаграждение за всеки един от тях от по 840 лева с ДДС или общо 4 200 лева, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. бр. 88/04.11.2022 г. Изтъква се, че по отношение на присъдения на процесуалния представител адвокатски хонорар не са обсъдени доводите на ищцовата страна, релевирани в молбата по чл. 248 ГПК, за прилагане на разрешението, дадено в решение на СЕС по дело С-438/22. Не е взето предвид и заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, доколкото присъдените на застрахователя разноски от 48 302 лева не кореспондират с извършената работа във въззивното производство и няма данни как са изчислени. Единственият аргумент на решаващия състав е, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер по наредбата. Претендира се да бъде отменен обжалваният съдебен акт и да бъде изменено въззивното решение относно разноски в горния смисъл. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД оспорва същата като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С решение № 264/21.06.2024 г. по в.т.д. № 19/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., след частични потвърждаване и отмяна на решение № 183/02.06.2023 г. по т.д. № 1266/2021 г. на ОС – Стара Загора, са уважени предявените от петимата ищци против застрахователното дружество осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ; ответникът е осъден да заплати на адв. К. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищците пред първата инстанция адвокатско възнаграждение от общо 18 600 лева с ДДС и за въззивното производство – общо 18 600 лева с ДДС, както и дължимите от ищците държавна такса и разноски за производството; ищците са осъдени солидарно да заплатят на застрахователното дружество депозит за вещо лице от 404 лева, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от 17 800 лева и такова за въззивната инстанция от 30 098 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от ищците молба за изменение на решението на апелативния съд в частта за разноските, като се претендира да бъде увеличен размерът на адвокатското възнаграждение на представителя на ищците за въззивното производство с още 4 200 лева и да бъдат намелени присъдените в полза на застрахователя разноски. С обжалваното определение апелативният съд е оставил искането без уважение, като е приел, че в няма законово основание за присъждане на адвоката на ищците на допълнителна сума, включително и релевираната от още 4 200 лева. Относно изчисляване на определения размер е препратил към изложените в решението съображения. По отношение на присъденото по съразмерност адвокатско възнаграждение на ответника апелативният съд е изтъкнал, че по делото се установява заплащане на претендирания хонорар за първата инстанция от 17 800 лева. Счел е, че при обща цена на исковете от 750 000 лева, договореният, съответно присъденият размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция е по-нисък от минималния, предвиден в НМРАВ (редакция - ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), действаща към момента на приключване на устните състезания пред тази инстанция, като няма основание за намаляването му. Относно адвокатското възнаграждение на ответника за въззивната инстанция от 30 098 лева е приел, че същото се доказва като извършен разход и при липса на направеното възражение за прекомерност искането на ищцовата страна е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че определението е частично неправилно. Не могат да бъдат споделени доводите в частната жалба за присъждане на по-висок размер на адвокатското възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ пред въззивната инстанция. Въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от застрахователя част и е отхвърлил предявените от ищците осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за застрахователно обезщетение над 49 000 лева за всеки един от тях до присъдения размер от по 78 000 лева, потвърдил е същия в обжалваната от застрахователя част от по 45 000 лева до 49 000 лева и в частта за претендираната лихва преди подаването на исковата молба, както и в обжалваната от ищците отхвърлителна част за горницата над 78 000 лева до размера от по 130 000 лева – частична претенция. С оглед обжалваемия интерес пред втората инстанция – общо 85 000 лева, за определяне отговорността за разноските на страните от значение е съотношението между уважената част (в случая 4 000 лева – 4,07%) и отхвърлената (81 000 лева – 95,93%). При този изход на спора присъденото на процесуалния представител на ищците възнаграждение за въззивното производство от общо 18 600 лева с ДДС дори превишава дължимото, което обаче не подлежи на обсъждане поради липса на жалба от ответната страна. Следователно искането за присъждане на допълнително такова от 4 200 лева с ДДС не подлежи на уважаване. По делото са представени доказателства за плащане по банков път на претендираните от застрахователя разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 25 836 лева с ДДС. Следва да бъде разгледано възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от ищцовата страна в последното съдебно заседание по делото пред окръжния съд. Като съобразява фактическата и правна сложност на производството, извършените от адвоката на ответника процесуални действия, които са идентични по характер и обем по исковете на петимата ищци, проведените съдебни заседания в първоинстанционното производство, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на застрахователя за тази инстанция следва да бъде намалено на 6 000 лева с ДДС. С оглед на това и съразмерно с отхвърлената част от исковете в негова полза се присъжда такова в размер на 4 039,80 лева с ДДС. По делото са налични доказателства за извършването от застрахователя на разхода за адвокатско възнаграждение и за въззивното производство. Същото подлежи на присъждане в уговорения размер, тъй като от ищците не е заявено възражение за прекомерност в преклузивния срок – до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Поради това несъстоятелни се явяват развитите в частната жалба съображения за намаляването му. По тези мотиви неоснователно е и оплакването на частните жалбоподатели, че апелативният съд не е обсъдил доводите им за неговата прекомерност. Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и потвърдено в съответните части. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,