Решение № 3309 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2014 г.

Решение № 3309 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1136/26.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2998/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на Емилия Петрова Колева от гр. София, е отменен РА № 2181206123/30.10.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 220/4.02.2013 г. на директора на същата дирекция, с който на ревизираното лице са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в размер на 5 649,70 лв. и съответната лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касатора, съдът е изложил мотиви за неналичие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради липсата на укрити приходи от лицето за 2006 г. Твърди, че на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще бъде извършена по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради несъответствие между декларираните приходи/доходи и имущественото му състояние за ревизирания период. Изложени са доводи в касационната жалба, че именно установеният недостиг на парични средства за 2006 г. за покриване на направените разходи по предоставяне на заем на лицето Таня Борисова Пенчева през същата година, е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като съдът е направил неправилно тълкуване на тази разпоредба. Касаторът е изложил доводи, че несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК може да бъде не само между получените приходи от лицето и имущественото му състояние, но и между получените приходи и неговото финансово състояние, като според касатора в случая е налице втората хипотеза, тъй като в изготвеният паричен поток в хода на ревизията е установено финансово несъответствие между получените приходи (сбор от признатата разполагаема сума към 1.01.2006 г. и приходите на семейството за 2006 г.) от една страна, и направените разходи от лицето за 2006 г по предоставяне заем на Таня Пенчева, от друга. Оспорва се и признатата от съда разполагаема сума, която ревизираното лице е декларирало към 1.01.2006 г. в размер на 230 000 лв. като спестена от ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев", а не приетата от ревизията сума от 141 300 лв. Изложено е оплакване в касационната жалба, че не е следвало съда да приема, че ревизираното лице не е имало задължение за деклариране на разходи, независимо от облагането с патентен данък по чл. 41, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), тъй като за ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев" е предвидено допълнително задължение за подаване на годишен финансов отчет. Относно извършената ревизия на заемополучателя Таня Пенчева касаторът излага доводи, че по време на тази ревизия заемът от 196 000 лв. и получаването му не е бил предмет на спор. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на г-жа Колева срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК. Ответникът по касационната жалба Емилия Петрова Колева от гр. София, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени РА за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., в размер на 5 649,70 лв. и съответната лихва, първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, защото за ревизираната 2006 г. лицето няма укрити приходи или доходи, нито е налице несъответствие между декларираните приходи и финансовото му състояние. Според съда, за 2006 г. наистина не е подавана декларация от г-жа Колева по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), но тя не е имала доходи, за които задълженията се определят по декларация. Съдът е изложил мотиви, че не е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК поради неустановено несъответствие между декларираните приходи от г-жа Колева и финансовото й състояние, нито през 2006 г. е имала придобито имущество - движимо и/или недвижимо, за да се приеме такова несъответствие. Според съда, ревизията е установила несъответствие, изразяващо се в превишение на разходите над приходите на домакинството на ревизираното лице за 2006 г. и то е било поради непризнаване от ревизията в пълен размер на получени приходи от предходни данъчни периоди на съпруга на ревизираното лице, които са декларирани и за които е бил платен данък върху доходите. Освен това, съдът е приел, че към 1.01.2006 г. съпругът на ревизираното лице е разполагал със сумата 230 000 лв., както е декларирал по чл. 124, ал. 1 ДОПК в размер на 230 000 лв., спестени през периода 2001 г. - 2005 г. от дейността на ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев", а не както са приели ревизиращите органи - 141 300 лв. Според съда, правилно приходните органи са признали посочения от съпруга на данъчно задълженото лице размер на спестени средства от 230 000 лв., но неправилно са го намалили с 35% нормативно признати разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.). Направен е извод в обжалваното съдебно решение, че недостигът от средства е формиран от незаконосъобразното намаляване на декларираните приходи от патентна дейност на съпруга с нормативно признатите разходи от 35%, тъй като няма законово основание за признаване на 35 % разходи от декларираните приходи от патентна дейност, нито задължение за деклариране на разходи, които да се вземат предвид при определяне на данъчната основа. Въз основа на това съдът е приел, че след като в ГДД в периода 2001 г. - 2005 г. са признати приходи в размер на 230 483 лв. като начално салдо към 1.01.2006 г., неправилно ревизията ги е намалила с 35%. Като допълнителни мотиви за незаконосъобразност на процесното облагане, съдът е приел, че механичното разделяне на приходите и разходите на един от съпрузите, при определяне на процесната данъчна основа, не намира опора в разпоредбите на Семейния кодекс (отм.), защото придобитите от съпруга доходи, съответно - направените разходи не стават съпружеска имуществена общност. Решението е правилно. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между приходи и разходи. Не е било спорно в ревизионното производство и пред съда, че общо декларираните приходи за периода от 2001 г. - 2005 г. от патентна дейност на съпруга на ревизираното лице Харитон Колев, действащ като ЕТ "Ниагара-ВД-Харитон Колев" възлизат на 230 483 лв., които са декларирани за всеки един от посочените данъчни периоди. Спорът между страните е бил за разполагаемата сума, т. нар. начално салдо към 1.01.2006 г., като именно посочената от ревизираното лице сума от 230 483 лв. е разполагаема такава. Спорно е било също дали правилно ревизиращите органи са намалили тези приходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.) с 35% - нормативно признати разходи. Тезата на приходните органи е била, че не може да има приходи без наличие на разходи и затова от признатите приходи от патентна дейност са приспаднали 35 % нормативно признати разходи. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно приходните органи са намалили приходите от патентна дейност с 35% нормативно признати разходи. Последните се приспадат при облагане по общия ред. Патентната дейност се облага, без да се вземат предвид направените приходи, съответно разходи, патентният данък е окончателен данък с определен от закона размер, а не се изчислява като разлика между направените приходи и разходи. В този смисъл, решаващият съд правилно е приел, че сумата от 230 483 лв. не следва да се намалява с 35 %. Освен това правилно в обжалваното решение съдът е констатирал, че за 2006 г. наистина не е подавана декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), както и че такава не е следвало да се подава. Правилно съдът е приел в евентуалните си мотиви, че ревизираното лице е декларирало приходи за процесния период единствено 1 986 лв. от пенсия и никакви разходи, при което в нарушение на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (отм.) приходите и разходите на съпруга на ревизираното лице са приети за съпружеска имуществена общност. При така установената от решаващия административен съд фактическа обстановка са направени законосъобразни правни изводи за неналичие на основание за ревизия по особения ред поради това, че приходите на ревизираното лице не надвишават разходите му. Предвид това, обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение