Определение № 4496 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2025 г.

Производството е по реда на 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на ВЕРСОЛ ЕООД с. Лик, община Мездра против определение № 2130 от 13.12. 2024г., постановено по адм. дело № 722/2024г. по описа на Административен съд-Враца, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Решение № 06/04/1/0/02497/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх.№ 01-2600/1485#2 от 04.11.2024г. и Решение за поправка на обевидна фактическа грешка, с изх.№ 01-2600/1485#3 от 07.11.2024г., издадени от изп. директор на ДФ "Земеделие"-София. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за финансова корекция, тъй като ще причини значителни вреди на оспорващия. Ответникът изп. директор на ДФ "Земеделие" София оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, ал.1,т.2 вр. чл. 166, ал.3 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспорващият решението за налагане на финансова корекция не е доказал, че от предварителното изпълнение за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени факти и в съответствие с приложение на материалния закон. Допуснатото по силата на чл. 27, ал.2 ЗУСЕФСУ предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция в размер на 52 884,04лв може да бъде спряно по искане на оспорващия само въз основа на обстоятелства настъпили след издаването на акта и ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, съгласно чл. 166, ал. 2 и ал.4 АПК. В тежест на оспорващия е да докаже вероятното настъпване на такава вреда. В случая от приложеното с частната жалба удостоверение от Прокредит банк България ЕАД се установява само, че жалбоподателят има текущи кредитни задължения в общ размер на 394 935,43лв и по сметката му в банката има постъпило запорно съобщение от НАП Враца. Това не е достатъчно, за да се приеме, че предварителното изпълнение на обжалваното решение за налагане на финансова корекция може да затрудни и възпрепятства изпълнението на задълженията му по договорите за банков кредит, както и други текущи задължения за работни заплати, осигуровки и др. Финансовите затруднения на дружеството не са от характера на значимите вреди, които по интензитет могат да се противопоставят на презюмирания от законодателя обществен интерес от предварителното изпълнение на административния акт. Обжалваното решение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,