Определение № 2801 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. С. с постоянен адрес в гр. София, подадена чрез адв. Н. Кръстева, против определение № 322/05.01.2026 г., постановено по адм. д. № 12394/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 22-РД06-0123 от 12.11.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което прави искане за отмяната му. Ответникът - директор на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд София град е оставена без разглеждане жалбата, подадена от М. Г. С. срещу решение № 22-РД06-0123 от 12.11.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, като е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд приема, че петитумът на жалбата на М. С. е за отмяна на решението на директора на РДСП – София-град от 12.11.2025 г., вместо на заповедта на директора на ДСП – Връбница от 04.08.2025 г. След уведомяване за изправяне на нередностите по оспорването жалбоподателката не посочва кой административен акт атакува. Същевременно посоченият в жалбата не подлежи на съдебно обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. При извършена проверка в първоинстанционното производство на подадената жалба от М. Г. С. срещу решение № 22-РД06-0123 от 12.11.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град е констатирана нередовността й. С разпореждане № 39791 от 28.11.2025 г. на жалбоподателката са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности - в 7- дневен срок от уведомяването й да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева по сметка на Административен съд – София – град, като в същия срок представи копие от вносния документ в деловодството на съда; в същия срок да посочи изрично кой административен акт обжалва - Решение № 22-РД06-0123 от 12.11.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане– София-град или потвърдената с него Заповед № ЗСП/Д-С-ВР/432 от 04.08.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Връбница. Уведомена е, че при неизпълнение в срок на указанието за внасяне на държавна такса, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. Изрично е указно на страната, че при неизпълнение на указанието за посочване на обжалвания акт, съдът ще прецени допустимостта на оспорването с оглед обстоятелствената част и формулирания петитум на жалбата. Разпореждане № 39791 е съобщено на жалбоподателката, чрез адв. Н. Кръстева на 17.12.2025 г., като с молба от 16.12.2025 г. са представени доказателства за внесена държавна такса. В срока по чл. 158, ал. 1 АПК, изтекъл на 29.12.2025 г. (понеделник, присъствен ден), не е посочено кой акт се оспорва. Обосновано първоинстанционният съд приема, че правилото на чл. 13, ал. 6 ЗСП е в съответствие с нормите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, според които решението на по-горестоящия административен орган подлежи на съдебен контрол само когато с него е изменен първоначалния административен акт или същият е отменен и въпросът е решен по същество, какъвто не е процесния случай. В настоящата хипотеза по - горестоящият административен орган е потвърдил оспорения пред него административен акт, с което на практика е отхвърлил подадената жалба. Подавайки жалбата срещу решение № 22-РД06-0123 от 12.11.2025 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град М. Г. С. е сезирала съда с искане за съдебен контрол на административен акт, който не подлежи на оспорване. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение