Решение № 1690 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. А., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез процесуален представител адв. И. Еленков, срещу решение № 26081 от 31.07.2025 г., постановено по административно дело № 2697/2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 1476/10.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена и преписката върната на административния орган с указания за предоставяне на статут на молителя. Направено е възражение, че от събраните по делото доказателства се установява, че касационният жалбоподател отговаря на критериите за предоставяне на международна закрила. Посочено, е че неправилно административният съд е приел, че няма непосредствена опасност за живото на чужденецът, тъй като конкретно срещу него не е имало заплахи. Пояснено е, че заплахата следва да се приема в контекста на нестабилната ситуация в страната му на произход. Допълнено е, че ежедневните информации от Сирия показват военни сблъсъци между различни групировки, както и загинали цивилни граждани. Изведен е довод, че в този смисъл е и становището на Върховния комисарят на ООН за бежанците, който призовава държавите предоставящи убежище да спрат издаването на отрицателни решения по молби за закрила от сирийски граждани. Цитираното становище е приложено и се намира в кориците на първоинстанционното дело. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител юриск. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя нови писмени доказателства два броя справки за Сирийската арабска република с вх. № МД-02-643 от 09.12.2025 г. и с вх. № МД-02-653 от 17.12.2025 г. за актуалната обстановка там. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 26081 от 31.07.2025 г., постановено по адм. д. № 2697/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Т. А. А., гражданин на Сирия срещу решение № 1476/10.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба за международна закрила вх. № В-13-1112/03.09.2024 г. по описа на РПЦ-София, подадена от Т. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Алзор, [заличен текст], семейно положение - женен. На 05.11.2024 г. с молителя е проведено интервю, обективирано в Протокол рег.№ УП-7055. От интервюто се установява, че Т. А. А. мотивира молбата си за международна закрила с войната в Сирия, заради която няма сигурност и защото няма бъдеще за него и децата му. Областта му е под контрола на Свободната армия, като през 2023 г. там е имало сражения между нея и кюрдските сили. В родината си е завършил полувисше образование – спортен институт. Работил е като бояджия. Отслужил е военната си служба, не е получавал повиквателна за армията. Къщата му е била бомбардирана и синът му е пострадал. Сирийският гражданин е разказал, че е напуснал Сирия нелегално за Турция. Там е останал 9-10 дни. В Турция не е имал проблеми с властите и не е бил принуждаван да се върне. В България е влязъл нелегално, с помощта на трафикант. Посочил е, че подава молба за закрила в България, защото културата на страната ни е близка до тази в Сирия. Чужденецът е споделил, че през 2014 г. единият от братята му е бил отвлечен с цел откуп, а след няколко години същото се е случило и друг от братята му. Той самият в страната си не е бил задържан и арестуван, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в политически партии, нито във военни организации. Опитвал се е да си намери работа, но не е успял поради разрушенията в градовете там. За него е било невъзможно да се премести да живее на друго място в Сирия. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 1476 от 10.02.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки с вх. № МД-02-20 от 14.01.2025 г. и с вх. № МД-02-367 от 01.07.2025 г., и с вх. № МД-02-194 от 03.04.2025 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователно е възражението, че от събраните по делото доказателства се установява, че касационният жалбоподател отговаря на критериите за предоставяне на международна закрила. Противно на твърдяното е видно и се установява, и от доказателствата събрани в административното производство и от тези приобщени в съдебното такова, че за молителят не са налице предпоставките визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От неговата бежанска история от установеното му лично положение и от данните за актуалната ситуация в страната му на произход не могат да се направят подобни изводи и заключения. Напротив установено е по безспорен начин, а и той лично е заявил, че в Сирия не е бил подложен на преследване, не е заплашван поради етнически или религиозни причини, не е осъждан, не членува в политически партии и/или военни организации. От анализа на предоставените доказателства и личните му изявления се установява още, че не е бил принуден да напусне държавата си на произход поради реална и действителна опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито като изтезание или нечовешко или унизителен отнасяне. Събраните по делото доказателства и направените въз основа на тях фактически установявания и изведени правни изводи са непротиворечиви, ясни и недвусмислени и те не са оборени. В настоящето съдебно производство и с касационната жалба не са представени доказателства противопостави ми на приетите до момента, които да обосновават извод за основателност на молбата за международна закрила. В касационната жалба е посочено, че неправилно административният съд е приел, че няма непосредствена опасност за живото на чужденецът, тъй като конкретно срещу него не е имало заплахи. Пояснено е, че заплахата следва да се приема в контекста на нестабилната ситуация в страната му на произход. Изводът на съдът по съществото, че няма непосредствена заплаха срещу Т. А. А. в страната му на произход е направен след негово изрично и категорично изявление дадено при проведеното интервю и обективизирано в протокол рег.№ УП-7055. Направеното в жалбата пояснение, че заплахата следва да се приема в контекста на нестабилната ситуация в страната е опит да се допише заявеното вече в интервюто и то да се тълкува в различна интерпретация. Заплахите следва да са ясно заявени, да са точно посочени, а не да се подразбират или извличат от контекста. По отношение на заплахата свързана с несигурността в страната му на произход следва да се отбележи, че и административния орган и съдът са разгледали конкретно и обстойно този въпрос и са се произнесли по него. Освен вече цитираните по-горе справки относно обстановката в Сирия, съдът в постановения акт се е позовал и на информация от бюлетин на ВКБООН към месец януари 2025 г., към 13 май 2025 г., към 18-26 юни 2025 г. въз основа на който е направил и обоснован извод, който се споделя и от настоящия състав, че не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства и реален риск за неговия живот и сигурност. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ежедневните информации от Сирия показват военни сблъсъци между различни групировки, както и загинали цивилни граждани. То е необосновано и недоказано, много общо, голословно и бланкетно. От него не се установява и не се уточнява, кои са ежедневните източници на информация, те не са индивидуализирани и назовани, не са конкретизирани. Не става ясно и кои са военните сблъсъци и между кои групировки, те също не са обозначени с имена, символи, абривиатури. Като това твърдение изцяло се оборва от представените по делото справки с вх. № МД-02-20 от 14.01.2025 г. и с вх. № МД-02-367 от 01.07.2025 г., и с вх. № МД-02-194 от 03.04.2025 г., както и от представените пред настоящата касационна инстанция справки с вх. № МД-02-643 от 09.12.2025 г. и с вх. № МД-02-653 от 17.12.2025 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС и от бюлетин на ВКБООН. Изведен е довод, във връзка с горното възражение, че в този смисъл е становището на Върховния комисарят на ООН за бежанците, който призовава държавите предоставящи убежище да спрат издаването на отрицателни решения по молби за закрила от сирийски граждани. Цитираното становище от месец декември 2024 г е приложено е се намира в кориците на първоинстанционното дело. Относно така предоставеното становище на ВКБООН, съдът съобразява актуалната съдебна практика на ВАС, според която, представените в съдебното производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия. Съгласно приложените пред съда справки след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализирала, като е посочена статистика относно завърнали се в Сирия сирийци, а също и на вътрешно разселени лица, които са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. Данните от бюлетина от декември 2024 г. са актуализирани и осъвременени с информация от бюлетин на ВКБООН към месец януари 2025 г., към 13 май 2025 г., към 18-26 юни 2025 г., на който се е позовал и решаващият съд. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение