Определение № 18 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 357/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] [населено място] чрез адв.Т. Г. и адв.Н. П. за изменение на решение № 126 от 26.04.13г.по гр.дело № 357/12г.на Върховния касационен съд,ІV г.о.в частта за разноските. В писмен отговор ответникът по молбата [фирма] счита,че е неоснователна. С определение № 180 от 2.07.13г.по гр.дело № 357/12г.производството е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по ТД № 6/12г.на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема за установено следното: С оглед приемане на решение по ТД № 6/12г.на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира,че производството по делото следва да се възобнови. С решение № 126 от 26.04.13г.по гр.дело № 357/12г. ВКС,ІV г.о. е оставил в сила решение № 1371 от 17.11.11г.по гр.дело № 1384/11г.на Окръжен съд –Враца.На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата „Б. ЕАД са присъдени направените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 39 000 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна. От разпоредбата на чл.81 ГПК следва,че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните състезания.Това е крайният срок,до който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение,обосновано с визираните в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за намаляването му. В случая ответникът по касационната жалба [фирма] своевременно е заявил искането си за присъждане на разноски по делото и е представил списък по чл.80 ГПК.До приключване на устните състезания касаторът –молител в производството не е възразил срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора.Разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК предвижда възможност по искане на страните,съдът да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските,когато същите не са присъдени,въпреки че са поискани или когато техният размер е неправилно определен.Пропускът на страната да направи възражение по чл.78 ал.5 ГПК до приключване на устните състезания в съдебно заседание на 2.04.13г.,по което е била редовно представлявана,не може де бъде саниран по реда на чл.248 ГПК,поради което молбата за изменение на решението в частта му разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.