Решение № 10232 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2008 г.

Решение № 10232 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ботьо Георгиев Чилов от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. С. Хаджиева, против решение № 714 от 10.12.2007 г., постановено по адм. дело № 449 от 2007 г. на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 3410 от 07.12.2006 г., издаден от данъчния орган при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 178 от 12.02.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на Ботьо Чилов са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г.. Присъдени са и разноски в полза на ДОУИ - гр. Пловдив, в размер на 300 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е потвърдил обжалвания РА, с който за периода 2000 г. е обложен по реда на чл. 35 ЗОДФЛ, тъй като предишният ДРА № 1453 от 2006 г., касаещ определените му задължения за 1999 г., е отменен от съда като незаконосъобразен. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и на издадения РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлил жалбата на Ботьо Георгиев Чилов от гр. Пловдив против РА № 3410 от 07.12.2006 г., издаден от данъчния орган при ТДД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 178 от 12.02.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който на Ботьо Чилов са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 18 250,32 лв. и са начислени 5869,10 лв. лихви. За да постанови това решение и да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е направил извода, че обжалваният пред него РА е издаден при наличието на материална компетентност на органа, издал акта, в съответната форма и при правилно прилагане на материалноправните норми и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Съдът е посочил, че в съдебното производство от жалбоподателя е направено само едно искане по доказателствата - за спиране на съдебното производство поради преюдициалност на висящ съдебен спор пред Пловдивския окръжен съд по адм. дело № 1147 от 2006 г.. Това искане не е било уважено от решаващия съд. Предвид служебното начало по чл. 9, ал. 3 АПК, в с. з. от 19.09.2007 г. съдът е указал на жалбоподателя, че предвид особеностите на специалните производства по чл. 122 - 124 ДОПК в него лежи тежестта за оборване на констатациите в издадения РА. Дадена е възможност на жалбоподателя за събиране на евентуални доказателства, от която възможност той не се е ползвал. Предвид това съдът е приел жалбата за неоснователна и е отхвърлил жалбата срещу акта. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото е установено, че за ревизирания период 2000 г. жалбоподателят Чилов е осъществявал дейност като едноличен търговец с предмет на дейност "заложна къща и строителна дейност". За 2000 г. същият е подал декларация по чл. 43 ЗОДФЛ, като лицето е декларирало осъществяването на две патентни дейности и е начислен и внесен окончателен годишен патентен данък за заложна къща и строителни работи. При ревизията обаче е било констатирано, че от предходната 1999 г. по съставен РА № 1453 от 08.05.2006 г. е реализиран оборот в размер на 569 596,16 лева. Прието е, че не е налице условието на чл. 30 ЗОДФЛ (отм.) за деклариране и плащане на патентен данък, а облагането е следвало да бъде по общия ред. От ревизираното лице са били изискани първични и вторични счетоводни документи, регистри и др. - с оглед извършваната дейност, но такива не са били представени, поради което се е преминало към реда за определяне на данъчната основа по чл. 122 и сл. ДОПК, като са взети предвид установените обороти по издадения предишен РА за 1999 г.. В съдебно заседание не са били представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя във връзка с възраженията му, че не е реализирал такъв оборот за 1999 г.. При тази фактическа обстановка правилни са изводите на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ДОПК за преминаване към ревизия по особения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. В случая действително фактическите констатации на органа по приходите се основават на РА № 1453 от 08.05.2006 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, който е бил отменен с решение № 371 от 08.12.2008 г. по адм. дело № 1147 от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е било оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 10085 от 27.07.2009 г. по адм. дело № 2054 от 2009 г.. Видно обаче от мотивите към двете решения, този РА е бил отменен единствено поради изтичане на давностния срок. Нито окръжният съд, нито Върховният административен съд са се занимавали с разглеждане на спора по същество относно прилагането на материалния закон. Непредставяйки никакви доказателства в настоящото производство относно действително осъществения оборот, следва да се приеме, че жалбоподателят не е оборил констатациите в РА относно реализирания оборот за 1999 г., така както е установен с предишния РА, а с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено с доказателства, събрани по отменения ревизионен акт. Както се каза и по-горе, макар и отменен, доказателствата по този ревизионен акт могат да се ползват, тъй като основанието за отмяна е изтекъл давностен срок за задълженията. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски по делото не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,