Решение № 325 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 498/2009 г.

Решение № 325 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 498/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалвано е решение от 26.09.2008 г. по гр. д. № 4176/2007 г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 13.07.2007 г. по гр. д. № 4105/2004 г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от "К"АД искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 228 и чл. 59 ЗЗД. Жалбоподателят - "К"АД поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени, като бъде уважен предявения от тях иск. Ответниците Д. А. Т., С. В. К. и И. В. К. чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е правилно и молят да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение от 11.06.2009 г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 13.07.2007 г. по гр. д. № 4105/2004 г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от "К" АД иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Съдът е установил, че във ведомствено жилище, в гр. С., е било настанено семейството на В. С. със Заповед № 40/12.02.1993 г. Същият по настоящем е разведен с ответницата Д е баща на другите две ответници. Съдът е приел, че договорът за наем не е прекратен и е отхвърлил иска на дружеството за предаване владението на наетата вещ. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, тъй като наемното правоотношение възникнало като такова по ЗНО след отмяната му през 1996 г. се е трансформирало в безсрочно наемно правоотношение и не е доказано последното да е прекратено по надлежния ред, чрез отправяне на покана до наемателите. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД касационният съд е приел, че въззивният съд е разрешил процесуален въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС, която изисква, съдът да направи анализ на всички доказателства по делото, като съобрази и значението на предявяването на исковата молба по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за прекратяването на наемен договор. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че въззивният съд в противоречие с задълженията си и с даденото разрешение на този въпрос в т. 19 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не е изразил в мотивите на решението си решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, поради което същото следва да бъде отменено в частта по отношение отхвърляне иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че наемното правоотношение не е прекратено. Същото се прекратява с достигането на писменото предизвестие до адресата. Връчването на нотариална покана е само един от начините за удостоверяване на това достигане, а не единствен както е приел въззивният съд. Един месец след връчването на препис от исковата молба на ответниците договорът за наем е прекратен по отношение на тях. Безсрочното наемно правоотношение се прекратява с изтичането на един месец от достигането на предизвестието до наемателя, независимо от това дали той разполага с друго жилище или друга възможност да задоволи жилищната си нужда. Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД, наетата вещ трябва да се върне в деня на прекратяване на наемното правоотношение. В случая наемният договор между страните е прекратил действието си поради противопоставяне на една от страните за неговото продължаване. Ответниците не са изпълнили задължението си по договора за връщане на наетата вещ. Неоснователно е възражението за мълчаливо продължаване действието на договора чрез плащане и съответно приемане на наемната цена, което в случая е продължило само до август 2007 г. Според чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи да ползва вещта въпреки противопоставянето на наемодателя, той трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая наемодателят се е противопоставил изрично на продължаване действието на наемния договор с предявяване на настоящия иск, а и наемателите са спрели да изпълняват насрещното си задължение да плащат наемната цена. Ето защо предявеният от дружеството ищец иск следва да бъде уважен и ответниците следва да бъдат осъдени да му върнат владението на наетата вещ. Предвид изложените съображения, съдът