Решение № 6764 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Д. П. и Д. В. К., чрез пълномощник адв. П. Иванова, срещу решение № 20850/17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12527/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което са отхвърлени подадените от тях искови молби срещу Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) за заплащане на сумата в общ размер на 24 000 лева - по 12 000 лева за всеки от двамата ищци, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от засегнат субективен интерес, в резултат на предоставянето на поверителна за ищците информация, представена в публичното пространство от служители на ЦРЧР. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ЦРЧР сумата от 3070 /три хиляди и седемдесет/ лева, разноски по делото, и на Административен съд – София град сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице. Касационните жалбоподатели считат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че съдът неправилно е приел, че не е налице неправомерно разпространение на лични данни от страна от ответника. Поддържат, че изнесените в медиите сведения за тях съдържат изопачени и неверни твърдения, целящи да създадат негативни внушения у читателите, като по този начин се уронват репутацията и доброто им име. Оспорват констатациите на съда за наличието на предприети от ответника по иска подходящи и ефективни мерки, които да гарантират обработването на личните им данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. Възразяват срещу мотивите на съда за недоказана причинна връзка между твърдяното противоправно обработване на личните им данни от страна на ответното дружество и претендираните неимуществени вреди. Искат решението да бъде отменено, като бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител правят възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Ответникът по касация – Център за развитие на човешките ресурси, чрез пълномощник по делото адв. Е. Георгиева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационното производство, алтернативно – възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение, платено от касаторите, като моли същото да бъде намалено съобразно установеното в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е постановено, след като с предходно решение на ВАС, Пето отделение, е отменено решение № 782/05. 02.2024 г. по адм. дело № 9711/2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на правото на защита на страните в процеса. В производството по новото разглеждане на делото първоинстанционният състав е постановил определение № 2007/20.01.2025 г., с което е съобщил на страните проекто-доклада на делото, разпределил е доказателствената тежест, приобщил е по делото доказателствата, събрани в хода на адм. дело № 9711/2023 г. по описа на АССГ, адм. дело № 3997/2024 г. по описа на ВАС и гр. дело № 21411/2021 г. по описа на Софийския районен съд и е насрочил делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните и Софийска градска прокуратура. Предмет на разглеждане са предявени от А. Д. П. и Д. В. К. осъдителни искове срещу ЦРЧР за заплащане на сумата в общ размер на 24 000 лева - по 12 000 лева за всеки от двамата ищци, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от засегнат субективен интерес, в резултат на предоставянето на поверителна за ищците информация, представена в публичното пространство от служители на ЦРЧР. В исковата молба се твърди, че ответникът, ЦРЧР, не е положил дължимата грижа за опазване на поверените му от ищците сведения (вкл. лични данни), които са били неправомерни разпространени от негови служители в публичното пространство. Изтеклата информация е била невярно интерпретирана и изопачено представена, в резултат на което ищците са понесли тежко уронване на доброто си име в обществото, засегнати са професионалната им репутация, достойнство и лична сфера. Конкретната информация, която твърдят, че е била неправомерно разпространена, се отнася до техните имена, факти от личния им живот – семейно положение и роднински връзки, участието на А. П. в оценяването на определени проектни предложения, дата на подаване на проектно предложение по конкретен проект в ЦРЧР, размера на субсидиите, както и начина на тяхното изплащане. Съдът е приел, че така предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, във вр. с чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). При така установения процесуален ред за тяхното разглеждане съдът е посочил, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество, доколкото се претендира неимуществените вреди да са настъпили от незаконосъобразно бездействие на ответника - администратор на лични данни, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължението, установено в чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, да въведе подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването на лични данни се извършва в съответствие с изискванията на Регламента. За да отхвърли по същество исковите претенции, въз основа на детайлно установена фактическа обстановка по спора и извършен анализ на събраните по делото допустими и относими доказателства, АССГ е достигнал до извод за неосъществяване на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, администратор на данни, в което да е обективирано нарушение на правилата, установени в Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, както и на правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Според решаващия състав по делото не се доказва по безспорен начин, че посочените в исковата молба лични данни на ищците са разпространени публично именно от ЦРЧР. Качеството на оценител на А. П. по проектни предложения по праграмата „Еразъм+“ е било публично достъпно на интернет страницата на Университета за национално и световно стопанство още на 10. 09. 2018 г., т.е. преди оповестяването на тези данни в статиите във в. „Сега“ и в. „Капитал“ съответно от 01.11.2018 г. и 08.02.2019 г. Данните за [заличен текст] са били налични на интернет страницата на ЦПО „Хотелиерска лига“ на „Виктория груп“ АД още на 31.07.2018 г., т.е. отново преди сочените като опозоряващи публикации в медиите. Данните за участие на Д. К. в различни търговски дружества са били налични както във фирмения регистър на Обединеното кралство, така и в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. По отношение на тези данни съдът е посочил, че не може да се приеме по безспорен начин, че информацията за ищците, разпространена чрез статиите във в. „Сега“ и в. „Капитал“, е получена именно от служители на ответника ЦРЧР (в частност от служителя К. Б., чието правоотношение като [заличен текст] на ЦРЧР е прекратено, считано от 02.07.2019 г.), тъй като посочените данни са били публикувани и от други източници още преди 01.11.2018 г. Освен това в статията във в. „Сега“ изрично се цитират изказвания на министъра на образованието и науката, като се посочва, че докладът на служители на ЦРЧР за конфликт на интереси в институцията е изпратен до изпълнителния директор на ЦРЧР, както и до Министерството на образованието и науката. В статията се твърди, че вестникът разполага с доклада (сигнала), но не се изяснява дали същият е получен от служители на ответника или от служители на министерството. От съдържанието на самите статии, както и от останалите събрани по делото доказателства, включително тези в подкрепа на предявените искове, не се установява по какъвто и да е начин, че публикуваните в медиите данни, касаещи ищците, са били оповестени/разпространени именно от служител/и на ответника. Налице е публично разпространена информация за ищците, но по делото не се доказва тя да е била получена от служители на ответното дружество, предвид това, че с доклада (сигнала) на служители от ЦРЧР относно съмнения за конфликт на интереси, свързан с ищците, разполага не само ответникът, но и Министерството на образованието и науката. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че още на 14.09.2018 г. служителят К. Б. е подписал декларация за конфиденциалност, с която се е задължил да съхранява, опазва и да не разгласява данни/информация, които представляват конфиденциална информация и/или такива, които биха застрашили правата и свободите на физически лица по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, до която има достъп или му е станала известна във връзка с или извън изпълнението на служебните му задължения и правомощия. По този начин той се е задължил добросъвестно да извършва всички дейности/да участва във всички процеси, свързани с обработка на лични данни на физически лица, като не ги прави достояние на трети лица, извън утвърдения в ЦРЧР ред. Изрично в подписаната от К. Б. декларация е посочено, че задължението за конфиденциалност не е ограничено със срок. Подписването на декларация за поверителност от лицата, обработващи лични данни във връзка и по повод изпълняваните от тях функции в ЦРЧР е част от предвидените от ответника технически и организационни мерки за защита на личните данни, установени в представените по делото Вътрешни правила за мерките за защита на лични данни в ЦРЧР. С оглед обстоятелствата по случая и въз основа на приетия по делото доказателствен материал, съдът е извел заключението, че в конкретния случай ответникът е приложил необходимите мерки във връзка с обработването на личните данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, поради което не се установява извършването на незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на ЦРЧР, което да съставлява нарушение на правилата за законосъобразно обработване на личните данни и за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. В допълнение АССГ е посочил, че макар да са налице негативни последици за ищците вследствие на медийно разпространената информация, отнасяща се и до тях, в случая не може да се приеме, че е налице причинна връзка между причинените вреди и незаконосъобразни действия на ответника в нарушение на правилата, установени в Регламент (ЕС) 2016/679. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че исковите претенции са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Спорът между страните не се отнася до фактите по спора. Същите са предмет на подробно и ясно изложение в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, на която касационната инстанция се позовава, възпроизвеждането им в настоящото решение се явява безпредметно. Спорният по делото въпрос се отнася да наличието или липсата на предпоставките за ангажиране на отговорността за вреди по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679. Законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не се доказва първата предпоставка за реализиране на отговорността на администратора на лични данни на посоченото основание от Регламент (ЕС) 2016/679 – нарушение на този регламент, което да се изразява в твърдяното от ищците бездействие на ЦРЧР за опазване на предоставените му сведения, вкл. отнасящи се до тях лични данни. В подкрепа на горния извод настоящият касационен състав намира за необходимо да изложи следните допълващи съображения: Съгласно чл. 82, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. В настоящия случай, от една страна, ищците твърдят, че неправомерното обработване е извършено под формата на бездействие, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа от страна на ответника ЦРЧР да предотврати разпространяването на поверени му от ищците сведения по повод участието им в Програма „Еразъм+“. От друга страна, в исковата молба се съдържат ясни и недвусмислено формулирани оплаквания за това, че претендираните неимуществени вреди са причинени от широкия медиен отзвук от изтеклата информация от ЦРЧР, невярното й интерпретиране и тиражираните неверни слухове, обиди и клевети относно ищците. Същевременно въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства не се доказва как именно изготвеният от служители на ЦРЧР доклад (сигнал) за конфликт на интереси е станал достояние на медиите. Не се спори между страните и е установено по делото, че този доклад е бил предоставен на министъра на образованието и науката преди датата на първата сочена от ищците публикация във в. „Сега“. - 01.11.2018 г. При тези данни правилно АССГ е приел, че не може да бъде изведен категоричен и обоснован извод, че именно служители на ЦРЧР са предоставили доклада на медиите, т.е. че в нарушение на подписаните от тях декларации за поверителност същите (и в частност служителят К. Б.) са разпространили неправомерно известната им по служба информация относно А. Д. П. и Д. В. К.. Предвид липсата на ангажирани доказателства в тази насока, правилна е констатацията, че по делото не се установява по безспорен начин, че личните данни на ищците са разпространени публично именно от ЦРЧР. Следва де се имат предвид и неоспорените от ищците обстоятелства относно публичността на данните, свързани с качеството на оценител на А. П., на [заличен текст] и на участието на Д. К. в различни търговски дружества, които данни са били публично достъпни от различни източници в интернет пространството преди публикуването на първата статия от 01.11.2018 г., на която ищците се позовават в исковата си молба. На следващо място, касационната инстанция намира, че от изложените в исковата молба твърдения може да се направи ясен и мотивиран извод, че претендираните от ищците неимуществени вреди (отнасящи се до техния вътрешно-емоционален свят, добро име и професионална репутация) се свързват преимуществено с публикуваните статии, които ищците окачествяват като опозоряващи и създаващи неверни внушения за замесването им в нередности и схеми. Конкретно в описанието на претърпените от А. П. неимуществени вреди е посочено, че стресът, под който тя се е намирала, е резултат от разпространяващите се в пресата клевети, като същото е заявено и по отношение на Д. К.. Недвусмислена е корелацията, която самите ищци правят между твърдените от тях негативни преживявания от морален и емоционален характер и източника на тези преживявания - статиите с изнесени данни за тях. Както правилно отбелязва и първоинстанционният съд, по делото не се установява каквато и да е пряка и непосредствена връзка между публикуването на статиите и конкретно действие или бездействие на ЦРЧР, което да е извършено в нарушение на правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 и което да е довело до неправомерното разпространение на въпросните данни. Следва да се има предвид също така, че обстоятелството, което по същество стои в основата на предявената от ищците искова претенция, е не разпространението на личните им данни като такива (имена, семейно положение, участие в конкретни проектни предложения), за което евентуално би могла да бъде ангажирана отговорността на ЦРЧР, а начинът, по който тези данни са поставени в съответен журналистически контекст и са интерпретирани в публичното пространство – обстоятелство, което не би могло да бъде вменено пряко и непосредствено в отговорност на ЦРЧР. В случая се твърди, че неимуществените вреди са възникнали вследствие на тиражирана в медиите невярна и изопачена информация за ищците (т.е. налице е опосредяващата роля на медиите), но не и че такива са настъпили като непосредствен резултат от опосвестяването на личните им данни в публичното пространство, за част от които вече бе установено, че са били публично достъпни и от други източници. За да възникне задължението за ответника по иска с правно основание чл. 82, § 2, във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, следва да е налице такова събитие, което да може да бъде отнесено към дейността на този субект и в причинна връзка с което да са възникнали претендираните вреди. В тази връзка следва да се посочи, че ищците не твърдят настъпването на каквито и да е събития (извън публикуваните статии) или извършването на действия или бездействия от страна на ЦРЧР или на трети лица, които да се намират в пряка и обуславяща връзка с твърдяното неправомерно поведение на ответника – неполагане на дължимата грижа за опазване на данните. Не се установява сходство с предмета на производството по адм. дело № 1037/2021 г. по описа на ВАС, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбите на членове 24, 32 и 82 от Регламент (ЕС) 2016/679, приключило с обявяването на Решение от 14.12.2023 г. по дело С-340/2021 г. Последното касае хипотеза на осъществен нерегламентиран достъп до информационните масиви на администратора на лични данни – Национална агенция за приходите (НАП), вследствие на извършени умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от Регламент (ЕС) 2016/679, което е довело до „изтичането“ от информационните масиви на НАП на информация, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица. При тези обстоятелства в тежест на ответника по исковете е било да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, т.е. че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В настоящия случай не се доказват обстоятелства като визираните по-горе. Ищците не твърдят извършването на подобни действия от страна на трети лица, нито конкретизират в какво точно се състои неправомерното поведение на ЦРЧР, което да е станало пряка причина за оповестяването на определени техни данни в публичното пространство. Изготвянето на доклада (сигнала) от служители на ЦРЧР и адресирането му до министъра на образованието и науката само по себе си не представлява неправомерно обработване на лични данни на посочените в него лица, доколкото същият е изготвен при осъществяване на публични служебни функции и е предоставен на компетентен орган в областта на управлението и администрирането на европейските и национални образователни програми в страната, а именно министъра на образованието и науката. В тази насока съдът правилно е установил, че от представените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, не може да се направи извод, че соченото разпространение на данни за ищците в медиите е настъпило по причина на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ЦРЧР. Наведените в противоположен смисъл доводи и възражения от касационните жалбоподатели остават изцяло хипотетични и недоказани по надлежния ред в хода на съдебното производство. По изложените съображения решението на АССГ се явява постановено в съответствие с приложимия материален закон и установените по спора правнорелевантни факти и обстоятелства. Решението съдържа ясни и последователни мотиви, почиващи на доказателствата по делото и кореспондиращи с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При липса на сочените касационни основания за отмяна решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна. С оглед направеното възражение за прекомерност касационната инстанция съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК (в приложимата редакция), във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и реално осъществената от процесуалния представител на ответника защита по делото, прецени, че претендираните разноски следва да се присъдят в по-нисък размер, а именно при доказано уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3072 лева (1570,69 евро), съдът определя дължимите в полза на ЦРЧР разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лева (766,94 евро), платими от касационните жалбоподатели. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение