Определение № 825 от 04.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Министерството на транспорта и съобщенията, срещу Определение №22522 от 06.11.2024 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело №10111/2024 г., с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Писмо, изх. №26-Б-3902 от 20.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г." (ОПИК). По подробно изложени доводи се претендира отмяна на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва преценката на решаващия съд, че атакуваното писмо на ръководителя на УО на ОПИК представлява акт, с който се определя финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). От съдържанието на обжалваното писмо се установява, че е административен акт, касаещ финалния отчет по сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) и към него е приложено решение за отказ от верификация. Счита за неправилен извода на съда, че обжалваното писмо представлява покана за доброволно изпълнение по реда на т. 4 от административния договор. В посочената от съда точка няма предвидена възможност за изпращане на покана за доброволно изпълнение. Излага конкретни съображения във връзка с твърденията си за причиняване на значителни и трудно поправими вреди, както и наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре изпълнението на Писмо, изх. №26-Б-3902 от 20.09.2024 г. Ответникът – ръководителят на УО на ОПИК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. За да постанови определението си съдът от една страна е приел, че оспорваното писмо може да се определи като покана за доброволно изпълнение, а от друга, че акт, с който се определя финансова корекция. Анализирал е разпоредбите на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК и е приел, че по делото не са представени доказателства за наличието на значителни или трудно поправими вреди, като и за нови обстоятелства, по смисъла на закона. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е недопустимо. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Министерството на транспорта и съобщенията срещу Писмо, изх. №26-Б-3902 от 20.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което е уведомен бенефициера относно отчетените с финалния отчет разходи; относно недопустимите за финансиране разходи в размер на 76 037,25 лева, като мотивите за отказа са изложени в приложеното към писмото решение за отказ от верификация; уведомен е бенефициера за общата сума на допустимите разходи, каква сума следва да бъде възстановена след приспадане на полученото авансово плащане, както и относно размера на сумата за погасяване на отпуснат безлихвен заем от Министерството на финансите по реда на т. 41 от ДДС №6 от 03.09.2011 г. В рамките на образуваното пред АССГ производство е депозирано искане от 4.10.2024 г. с правно основание чл. 166, ал.2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на гореописаното писмо. В петитума на жалбата до първоинстанционния съд ясно е обозначено, че се оспорва именно Писмо, изх. №26-Б-3902 от 20.09.2024 г., а не приложеното към него Решение №РД-02-16-713 от 20.09.2024 г. и се иска спиране на предварителното изпълнение именно на оспорваното писмо. При установените по делото факти, предмет на спора не е отказ за верификация на извършените разходи по предявено от бенефициера искане за плащане по ДБФП, нито акт за определяне на финансова корекция, в каквато насока са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Към оспорваното писмо е приложено решение, с което е постановен отказ за верификация, но последното не е предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Именно с това решение, отказвайки да одобри част от извършените разходи по изпълнение на договора, респ. да удовлетвори претенция за плащане, ръководителят на УО на ОПИК безспорно е постановил неблагоприятно за бенефициера решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната му сфера, но същото не е оспорено от адресата в настоящото производство. Процесното Писмо, изх. №26-Б-3902 от 20.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПИК обективира уведомление във връзка с финалния отчет по административния договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и получения безлихвен заем от Министерството на финансите и съдържа искане за доброволно възстановяване на посочените в него суми (в този смисъл и Определение №12692 от 22.11.2024 г. по адм. д. №10737/2024 г. на ВАС, Седмо отделение). Ето защо, атакуваното волеизявление няма самостоятелно правно значение, т.к. не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, не създава права или задължения за жалбоподателя, не се засягат негови законни интереси и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. Липсата на годен за оспорване административен акт обуславя недопустимост и на направеното искане за спиране на предварително изпълнение на този акт. Като се е произнесъл по съществото на направеното искане за спиране, съдът е постановил недопустимо определение, което трябва да се обезсили, искането да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, в частта на искането за спиране. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение