Решение № 4853 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10736/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Л. против Решение № 2699/18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 340/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу чл. 69, т. 1 и т. 2 и чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Панагюрище. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, противоречие с практиката на ВАС, липса на съразмерност и въвеждане на неясни и субективни критерии, които според касатора създават възможност за цензура и произвол при допускане на питания и изказвания. Поддържа се и нарушение на правото на свободно изразяване и на принципите на правовата държава. Ответникът – Общински съвет – Панагюрище, оспорва жалбата и счита, че решението е правилно, като поддържа, че оспорените разпоредби представляват допустима конкретизация на законовата делегация по чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА и въвеждат необходим ред за ефективното функциониране на съвета. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният правилник за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация приет с Решение № 59 на Общинския съвет – Панагюрище е приет при спазване на всички изисквания на Закона за нормативните актове – публикуване на проекта, провеждане на обществено обсъждане, мотивиране и приемане от компетентен орган. Приел е и че жалбоподателят има правен интерес да оспорва разпоредбите, тъй като същите уреждат гражданското участие. Съдът е приел, че Общинският съвет е действал в рамките на предоставената му компетентност, а въведените изисквания и ограничения са разумни, необходими и съразмерни, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество съдът намира решението за правилно, като възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях, но с оглед наведените касационни доводи намира за необходимо да посочи следното: На първо място, по въпроса за твърдяното нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА гражданите упражняват правото си на участие „по ред, начин и в срок, определени в правилника“. Законът изрично делегира на общинския съвет нормотворческа компетентност да въведе процедурни правила, които да конкретизират упражняването на това право. Следователно самото въвеждане на условия, срокове и изисквания не представлява ограничаване на правото, а негово нормативно уреждане. Ограничение би било налице, ако чрез тези правила правото се обезсмисля или се създават непреодолими пречки за упражняването му, каквито в случая не се установяват. На второ място, по довода за неясни и субективни критерии. Изискването питанията и становищата да са „ясно и точно формулирани“ е обективно обусловено от необходимостта органът да разбере съдържанието им и да може да упражни правомощията си. Това е общ процесуален принцип, валиден за всички административни производства. Аналогично, изискването за „обществено значими въпроси“ не въвежда нов критерий, а корелира по същество на законовото понятие „обществен интерес“. В този смисъл не е налице разширяване на законовата делегация, нито създаване на нови ограничения извън закона. На трето място, относно твърдяното нарушение на правото на свободно изразяване. Това право не е абсолютно и подлежи на ограничения, когато са предвидени в закон, преследват легитимна цел и са съразмерни. В случая ограниченията са въведени с подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законова делегация, преследват легитимна цел – осигуряване на ред и ефективност в работата на колективен орган, и са съразмерни, тъй като не препятстват съществено упражняването на правото. По отношение на срока от 96 часа за заявяване на изказване следва да се отбележи, че той е съобразен с изискването за предварително публикуване на дневния ред и осигурява разумен баланс между възможността за участие и необходимостта от организационна подготовка на заседанието. Неоснователни са доводите, че този срок е практически неприложим – дори да се допуснат отделни организационни пропуски при прилагането му, това не води до незаконосъобразност на самата разпоредба, а подлежи на контрол във всеки конкретен случай. На четвърто място, относно ограничението за времетраене на изказванията. Ограничението до 5 минути е типично процесуално правило, насочено към гарантиране на равнопоставеност и ефективност на заседанието. То не засяга същността на правото на изразяване, а само неговата процесуална форма. Същевременно следва да се отчете, че аналогично ограничение е въведено и за общинските съветници, което изключва твърденията за дискриминационно третиране на гражданите. На пето място, по доводите за противоречие с принципа на съразмерност. Настоящият състав намира, че въведените правила са подходящи за постигане на целта – нормално протичане на заседанията. Такива правила са необходими, тъй като без тях би се стигнало до организационен хаос и невъзможност за ефективно функциониране на органа. Настоящата инстанция намира и че са пропорционални, тъй като не налагат прекомерни ограничения. Неоснователни са и доводите за противоречие с практиката на ВАС, доколкото цитираните решения касаят различни фактически хипотези, при които са въведени ограничения, лишаващи гражданите от реална възможност за участие, докато в настоящия случай такава възможност е запазена и регламентирана. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорените разпоредби не противоречат на закона и не нарушават конституционно гарантирани права, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Трето отделение,