Определение № 294 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 565/2012 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Подадена е на 27.05.2013г. молба от Д. Б. Х. и В. Б. Х. за допълване на постановеното по делото определение № 156 от 22.05.2013г. чрез присъждане на разноските, които са направили в производството по чл. 248 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. Ответницата по молбата Р. Б. А. взема становище за неоснователност на молбата и предявява възражение за прекомерност на претендираното възнагражение на пълномощника. С определение № 200 от 02.07.2013г. производството по молбата по чл. 248 ГПК е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 06.11.2013г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. С даденото в т.3 от тълкувателния акт разрешение се приема, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С решение №27 от 28.02.2013г. по настоящето дело е оставена без уважение подадената от Р. Б. А. молба за отмяна на влязло в сила решение и тя е осъдена да заплати на ответниците по молбата Д. и В. Х. сумата 1000лв. адвокатско възнаграждение. С молба вх.№ 8013/1.04.2013г. Р. А. е поискала изменение на решението в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на ответниците адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Ответниците по молбата Д. и В. Х. са представили отговор, с който намират молбата за недопустима и претендират присъждане на разноски в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение. Представили са договор за правна помощ № 174219 от 23.04.2013г., който удостоверява заплащането на посочената сума. С определение № 156 от 22.05.2013г. молбата на Р. А. по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане като просрочена. В това определение съдът не се е произнесъл по искането на ответниците за разноски. Определението е потвърдено от друг тричленен състав на Върховния касационен съд с определение № 581 от 20.09.2013г. по ч.гр.д.№ 5076/2013г. на ІV г.о. Съобразно изложеното молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските чрез присъждане на разходите, направени от ответниците по молбата, се явява основателна. Според изхода на производството по чл. 248 ГПК ответниците имат право на разноски, доказали са такива на стойност 200лв. и своевременно са поискали присъждането им. Възражението на Р. А. за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.5 ГПК е основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството. Дължимото възнаграждение следва да бъде намалено до размера, посочен в чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 100лв. На основание чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК настоящето определение подлежи на обжалване с частна жалба. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.