Определение № 387 от 20.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 2027/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Токуда банк“АД срещу определение № 146 от 22.06.2018г. по в.ч.т.д. № 188/2018г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Токуда банк“ АД [населено място] срещу определение № 165 от 4.05.2018г. по т.д. № 92/2017г. Окръжен съд – Габрово, с което е оставена без уважение молба вх. № 1615/3.05.2017г. на „Токуда банк“ АД да бъде разрешено производствата по изп.д. № 20177660400278 по описа на ЧСИ К. А. и по изп.д. № 20178790401013 по описа на ЧСИ В. П. да бъдат продължени от фазата, на която е спряно всяко от тях на основание чл.638, ал.3 от ТЗ и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. В обжалваното определение на ВтАС е прието, че определението по по чл.638, ал.3 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността, не подлежи на обжалване. Следователно релевантен за разглеждане от настоящата инстанция по повод на подадената частна жалба е попадащият в обхвата на тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС въпрос: Подлежи ли на обжалване определението по чл.638, ал.3 ТЗ? Налице са предпоставките за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по горепосоченото дело. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение