Определение № 9848 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) –Перник против определение № 1885/10.08.2026 г. на Административен съд-Перник, постановено по адм. д. № 295/2026 г. В жалбата се релевират възражения за неправилно приложение на закона, явяващо се основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че е образувано по жалба от М. И. З. от гр. Перник срещу решение № КПК-6/03.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което: 1. е спряно административното производство по жалба вх. № 1012-13-13/02.03.2026 г. при ТП на НОИ – Перник, в частта против Разпореждане № 131-01-1771-4/29.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица до приключване на административното производство по Жалба вх. № 1012-13-13/02.03.2026 г. в частта против Разпореждане № 131-01-1771-3/29.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица с влязло в сила решение на ръководителя на ТП на НОИ – Перник; 2. е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-13/02.03.2026 г., в частта против Разпореждане № 131-01-1771-3/29.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. чл.145 и сл. от АПК и е приключило с постановяване на решение № 1590/07.07.2026 г, с което е отменено решението на директора на ТП на НОИ – Перник, Разпореждане № 131-01-1771-3/29.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и Разпореждане № 131-01-1771-4/29.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и преписката е върната на компетентния административен орган в ТП на НОИ – Перник за ново произнасяне по подаденото от З. заявление вх. № 131-00-1771/06.12.2024 г. при съобразяване с изложените в съдебното решение мотиви. Срещу съдебното решение е постъпила касационна жалба вх. № 2317/13.07.2026 г. от директора на ТП на НОИ – Перник. като подадена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване При извършената в съответствие с чл. 213а, ал. 1 и ал.2 от АПК проверка на редовността и допустимостта на така подадената касационна жалба първоинстанционният административен съд констатира, че същата е недопустима, на основание чл. 215, т. 4 от АПК, като подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. С обжалваното определение № 1885/10.08.2026 г. по адм. д. № 295/2026 г. по описа на Административен съд-Перник жалбата е оставена без разглеждане. Изложени са мотиви, че съдебното решение е постановено по жалба срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО и не подлежи касационно обжалване по силата на чл. 119 от КСО. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите срещу актовете на по-долустоящите органи или исканията с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Специалното процесуално правило, създадено с чл. 118, ал. 1 от КСО, предвижда, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежи именно решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, вкл. и в случаите, когато е отхвърлил подадената до него жалба и е потвърдил оспореното разпореждане. Няма пречка особеното административно производство по чл. 117 от КСО, което приключва с подлежащ на съдебен контрол административен акт, да бъде спирано на основанията, предвидени в АПК. Доколкото в КСО липсват разпоредби относно спирането на образуваните по реда на кодекса производства, по силата на чл. 2 от АПК се прилагат разпоредбите на АПК. Константната съдебна практика признава възможността директорът на ТП на НОИ да спира административното производство по подадена пред него жалба по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, при приложимост на детайлно изброени в чл. 54, ал. 1 от АПК хипотези. Правното основание за издаване на процесното определение се съдържа в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, която в случая се явява специален закон по отношение на КСО и защитата срещу този вид административни актове е по реда на Глава десета, раздел ІV от АПК (съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 202, т. 2 от АПК). С приетите изменения в чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) е регламентирано, че решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". След извършен анализ на разпоредбите на чл. 119 във връзка с чл. 117 и чл. 118 от КСО се обосновава извод, че посочените изключения намират приложение по отношение на крайния акт, с който приключва производството по обжалване на акта по административен ред - решението по чл. 118, ал. 1 от КСО, като в обхвата на нормите не попадат актове, постановени в хода на производството по обжалване, какъвто е процесното решение на директора на ТП на НОИ – Перник за спиране на административното производство. Направеният извод се подкрепя и от приложимия в конкретния случай специален ред за обжалването на процесното решение, регламентиран в чл. 197-202 от АПК, макар съдът да не се е позовал на него. Тъй като съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт, в какъвто смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд, частната жалба на директора на ТП на НОИ – Перник срещу постановеното определение в тази част е недопустима. Тези съображения мотивират правилност на обжалваното определение на Административен съд-Перник в частта, с която касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Перник срещу решение № 1590/07.07.2026 г по делото е оставена без разглеждане в частта, с която е постановена отмяна на решение № КПК-6/03.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Перник за спиране на административното производство по жалба вх. № 1012-13-13/02.03.2026 г. при ТП на НОИ – Перник. В останалата част определението също е правилно, тъй като първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО, решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт (решение на директора на ТП на НОИ-Перник, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 131-01-1771-4/29.01.2026 г) попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. По тези съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение