Определение № 343 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лион Инвест Груп“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. М. срещу определение № 2099 от 15.08.2023 г. по гр. д. № 59/2023 г. на Апелативен съд – София (АС – София), 7 - ми граждански състав. С последното е оставена без уважение молбата на дружеството за замяна на наложената обезпечителна мярка – „спиране на бъдещото разпределение по чл. 460 ГПК“ със „спиране на процедурата по публична продан на процесния недвижим имот“. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено с постановяване замяна на обезпечителната мярката по допуснатото обезпечение съобразно молбата на страната. От ответниците по частна жалба „Първа инвестиционна банка“ АД я счита за недопустима, респ. неоснователна, а „Лион Трейдинг“ ООД я намира за основателна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото приема следното: По искането за отвод на настоящия съдебен състав, обективирано в молба на „Лион Инвест Груп“ АД с вх.№15393/28.11.2023г. по регистъра на ВКС. В молбата се изтъкват две основания за отвод - по чл. 22, ал. 1, т. 5 и по т. 6 от същия текст. Те произтичат от сочения от страната факт, че по делото във връзка с обезпечителните мерки по висящия процес по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, е налице произнасяне с определение по ч. гр. д. № 974/2020 г. на състав на трето гражданско отделение на ВКС с участието на съдиите Симеон Чаначев, Александър Цонев и Филип Владимиров. Искането за отвод е обусловено от две условия: 1. съставът, който разглежда настоящата частна жалба да включва съдиите Симеон Чаначев, Александър Цонев и Филип Владимиров и 2. ако същият този състав приеме, че вече е формирал по предходното дело мнение, вътрешно убеждение относно подходящата обезпечителна мярка на предявения иск. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице поддържаните (и то под условие) основания за отвеждане от разглеждане на спора, предмет на делото. На първо място, в този състав не участва съдията Симеон Чаначев, който е председателствал състава на ВКС, постановил съдебния акт по ч. гр. д. № 974/2020 г. На второ и решаващо място, предмет на делото в производството по горното ч. гр. д. е бил отречената с тогава обжалваното определение (№ 4137/13.12.2019 г. постановено по ч. гр. д. № 5785/2019 г. на АС - София, 3 – ти търговски състав) процесуална легитимация на „ПИБ“ АД да обжалва определението по допуснатото обезпечение на висящия иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, воден от ипотекарен длъжник срещу длъжник на банката (по договор за кредит), за чието задължение ищецът е учредил в полза на последната (кредитора) ипотека върху собствения си имот. С постановеното определение № 295/15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 974/2020 г. съставът на ВКС е приел, че за банката съществува интерес, респ. възникват процесуални права да обжалва определението по допуснатото обезпечение, когато е неблагоприятно за нея. Като резултат касационният съд е отменил определението на апелативния съд за оставяне без разглеждане на частна жалба с вх. № 127539/18.10.2019 г., подадена от „ПИБ” АД срещу определение на СГС, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото иск чрез спиране на изп. д. № 289/2018 г. по описа на ЧСИ С. Г., с рег. № 825 на КЧСИ и е върнал делото на АС – София за произнасяне по същество на частната жалба. При тези мотиви на акта, постановен по ч. гр. д. № 974/2020 г. на ВКС, III г. о. становище относно подходящата обезпечителна мярка на иска по чл. 177, ал. 1 ЗЗД не е изразено. Съдебният състав не е разглеждал искането по допуснатото обезпечение и не се е произнасял по съществото му, вкл. не е обсъждал коя е подходящата обезпечителна мярка по висящия процес. В обобщение, искането за отвод на настоящия състав е неоснователно и следва да се остави без уважение. По частната жалба. Тя е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обезпечението е допуснато и обезпечителните мерки, чиято замяна по реда на чл. 398 ГПК се иска са наложени по висящ исков процес, образуван по претенция с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД (касаеща приоритетно вземане за разноски за имот), предявена от „Лион Инвест Груп“ АД срещу „Лион Трейдинг“ ООД с ЕИК[ЕИК] за сумата 207 803. 83 лева, представляваща увеличената стойност на имот на ищеца, ипотекиран в полза на „Първа инвестиционна банка“ („ПИБ“) АД (конституирана като трето лице - помагач на страната на ответника) за обезпечаване на парично задължение на „Леон Трейдинг“ ООД към банката. По искане на ищцовото акционерно дружество градският съд с определение № 271114 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 5614/2017 г. е допуснал обезпечение на предявения иск чрез спиране на принудителното изпълнение върху подробно описан поземлен имот в [населено място], заедно с построените в имота сгради, до приключване на производство по делото. С решение № 262484 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 5614/2017 г. на СГС искът по чл. 177, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 203 927. 46 лв., а за разликата до 207 803.83 лв. е отхвърлен. Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби от ищеца „Лион Инвест Груп“ АД и третото лице – помагач „Първа инвестиционна банка“ АД и по тях е образувано гр. д. № 59/2023 г. по описа на АС - София, 7-ми граждански състав. В хода на въззивното производство с молба, вх. № 1347/20.01.2023 г. банката е поискала замяна на наложената от първостепенния съд обезпечителна мярка с друга – спиране само на изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата 207 803. 83 лв., която би се получила в резултат на публичната продан. Апелативният съд е отказал да удовлетвори молбата на банката по чл. 398 ГПК (вж. определение № 511 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 59/2023 г.) по съображения, че тя не е легитимирана да заяви процесното искане, защото в качеството си на „трето лице“ по смисъла на т. 6 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма правен интерес да инициира производство по чл. 398 ГПК; че заявената замяна не би рефлектирала в патримониума на „ПИБ“ АД, доколкото същото е цедирало вземанията си по договора за кредит на трето лице – „С. Г. Груп“ ЕАД, последното цедирало на „Кредит Инвест Консулт“ ООД, конституирани като страна в изпълнителното производство, при което банката не се явява „лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка“ по смисъла на т. 6 от цитирания тълкувателен акт; че заявената от банката замяна на обезпечението не е позволена от закона, тъй като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. т. 3, предл. последно ГПК може да засегне единствено цялото изпълнително производство, но не и конкретен етап от същото или конкретно изпълнително действие. Мярката, чиято замяна е била поискана и е отказана с обжалвания в настоящото производство съдебен акт, е наложена с определение № 1276 от 26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1486/2023 г. на ВКС, III г. о., с което определение № 511 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 59/2023 г. на АС – София е отменено. За да постанови този резултат съставът на касационния съд е приел на първо място, че молбата по чл. 398 ГПК на „ПИБ“ ЕАД е допустима, тъй като тя има интерес от исканата замяна по чл. 398 ГПК, доколкото наложената обезпечителна мярка засяга правната й сфера и поради това банката е страна не само в исковия, но и в обезпечителния процес. На второ място е счел, че предложената нова обезпечителна мярка по допуснато обезпечение - „спиране на изпълнителния процес само във фазата на разпределението по чл. 460 ГПК до сумата, съставляваща цена на предявения иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД“, е по – подходяща от наложеното от Софийския градски съд „спиране на цялото принудително изпълнение върху имота“ и е допуснал исканата замяна. Със сега обжалваното определение № 2099 от 15.08.2023 г. по гр. д. № 59/2023 г. на АС - София, 7-ми граждански състав е оставена без уважение молбата по чл. 398 ГПК на настоящия жалбоподател (ищеца по делото, от 13.06.2023 г.) за замяна на наложената с определение № 1276/26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1486/2023 г. на ВКС мярка по допуснатото обезпечение на предявения иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД – „спиране на изпълнението само относно разпределението по чл. 460 ГПК до сумата, съставляваща цена на този иск, която сума би се получила при публичната продан на ипотекирания собствен на ищеца недвижим имот в [населено място], на [улица], с площ от 529 кв. м. ведно с построените в него сгради“ със „спиране на изпълнителното производство върху същия този поземлен имот, заедно с построените в имота сгради“ до приключване на исковото производство по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД с влязъл в сила съдебен акт. Съображенията, които са изложени по обжалваното определение по своята същност възпроизвеждат мотивите на касационния съд в определението за налагане на мярката, чиято замяна сега се иска от ищеца. Обжалваното определение е правилно по своя резултат. Предложената от молителя и настоящ жалбоподател нова обезпечителна мярка (спиране на изпълнителното производство върху ипотекирания недвижим имот) не е подходяща за целите на конкретното обезпечително производство. Интересът на ищеца като носител на приоритетно вземане по чл. 177, ал. 1 ЗЗД за разноски за имота и неговото удовлетворяване изисква същият да може да участва в разпределението на сумите с привилегия – преди ипотекарния кредитор. Не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който възможността да се удовлетвори привилегировано за вземането си за подобренията (като недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението), може да бъде реализирана – поради спиране на действията по изпълнението. Приоритетно вземане за разноски по чл. 177, ал. 1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Ето защо, ищецът като ипотекарен длъжник има интерес от провеждане на принудителното изпълнение върху собствения му имот чрез публична продан, тъй като правото му по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД на предпочтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена - чл. 177, ал. 1 ЗЗД. Носителят на горното приоритетно вземане няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото интересът му е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането му да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор. Доколкото апелативният съд позовавайки се на разрешението, дадено в определение № 1276/26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1486/2023 г. на ВКС, III г.о., практически е възприел там изложените доводи и е отказал исканата замяна по молбата с правно основание чл. 398 ГПК, подадена от „Лион Инвест Груп“ АД, е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Развитите в частната жалба оплаквания за неговата порочност са изцяло неоснователни и не могат да бъдат споделени. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о.