Определение № 4335 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „САМИ МИЙТ БГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Димитрова, чрез адв. Д. Зарева, против Определение № 1209 от 01.02.2024 г., постановено по адм.дело № 12300/2023 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на административния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК и произнасяне по същество. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния си представител гл.юрк. М. Димитрова, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: С искова молба с вх. № 44890 от 13.12.2023 г. на АССГ, с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК, „САМИ МИЙТ БГ“ ЕООД е отправило искане да бъде прогласен за нищожен Акт № 01-2600/3954 от 21.06.2016 г. за установяване на публично държавно вземане на изпълнителния директор на ДФЗ, като дружеството се е позовало на съдебна практика на Върховния административен съд в този смисъл. За да остави исковата молба без разглеждане, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че посоченият административен акт е бил оспорен от „САМИ МИЙТ БГ“ ЕООД по съдебен ред по реда на чл. 145 – 178 АПК, вр. чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като с окончателно Решение № 7933 от 22.06.2020 г. по адм.д. № 2974/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, жалбата е била отхвърлена. Мотивиран е извод, че не е налице хипотезата на чл. 128, ал. 2 АПК – да липсва установен ред за защита на правния субект, а същият е бил изчерпан и дружеството е упражнило правото си на защита. Определението е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, влязлото в сила решение на ВАС е пречка за оспорването на същия административен акт като нищожен, поради което е налице основанието на чл. 159, т. 6 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Без значение е дали оспорването е озаглавено "искова молба" или "жалба", силата на пресъдено нещо, уредена в чл. 177, ал. 1 АПК, при наличие на влязло в сила решение препятства повторното оспорване на същия индивидуален административен акт от същата страна. В този смисъл е разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК, според която решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правна помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение