Определение № 38 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 974/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 28.01.2022г. молба от Е. Л. П. чрез пълномощника адв. П.-С. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Твърди се, че според изхода на спора в полза на ответниците са дължими само разноските за касационното производство, но не и тези за първата и въззивната инстанция, които съдът е присъдил. Ответниците по молбата М. Й. Н., лично и като ЕТ „Боян-М. Н.” и „Боян 82” ООД не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по делото решение № 60142 от 26.01.2022г. е оставено в сила обжалваното въззивно решение № 558 от 18.11.2020г. по гр.д. № 700/2020г. на Плевенски окръжен съд. С касационното решение е осъдена Е. Л. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Й. Н., лично и в качеството му на ЕТ Боян-М. Н.”, и на „Боян 82” ООД сумата 9126 лева разноски за водене на делото в трите инстанции. При определяне на разноските е прието, че ответниците имат право на всички сторени разноски за водене на делото в трите инстанции. За касационната инстанция всеки от тях е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с включен ДДС или общо 1200лв. При въззивното разглеждане на спора те са заплатили 926лв. държавна такса. Пред районния съд направените от ответниците разноски са 7000лв. за адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение не е прекомерно, както счита защитата на жалбоподателката. По тези съображения е определен размера на общото задължение за разноски за трите инстанции на 9126лв. и тази сума е поставена в тежест на жалбоподателката - ищца Е. П.. Предявената молба за изменение на решението в частта за разноските се отнася до разноските, направени в първата и въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил иска за нищожност на шестте договора за покупко-продажба на земеделски земи, сключени в периода 14.11.2013г. - 05.12.2013г. на едно от поддържаните от ищцата основания за нищожност - това по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 24, ал.1 СК; отхвърлил е исковете за нищожност на останалите основания; отхвърлил е и иска за делба на недвижимите имоти, предмет на тези договори за продажба, а именно 242 бр. земеделски имота в землището на [населено място] и [населено място], предявен от Е. Л. П. срещу М. Й. Н.. С това решение е осъдена Е. Л. П. да заплати на М. Й. Н. 3500лв. разноски за адвокатско възнаграждение според отхвърлената част на исковете. С въззивното решение е постановена отмяна на първоинстанционния акт в уважената част на иска по чл. 26 ЗЗД и вместо това този иск е отхвърлен; потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърляне исковете за нищожност на останалите наведени основания и за отхвърляне на иска за делба. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за поставените в тежест на Е. П. разноски 3500 лв. адвокатско възнаграждение, а също Е. Л. П. е осъдена да заплати на М. Й. Н., лично и като ЕТ „Боян-М. Н.” допълнително 3500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция; осъдена е Е. П. да заплати на „Боян 82” ООД 925лв. разноски за държавна такса по въззивната жалба. Както бе посочено, с касационното решение е оставено в сила въззивното такова изцяло. При тези обстоятелства искането по чл. 248 ГПК се явява основателно. Тъй като въззивното решение е оставено в сила, то това означава, че са дължими и разноските, присъдени с него. Поради това при определяне на разноските в касационното решение неправилно са включени и разноските за първата и въззивна иинстанция, които са присъдени с оставеното в сила въззивно решение. В тази ситуация, в касационното производство подлежат на присъждане само разноските за касационната инстанция, които са 1200 лв. Останалите суми са дължими въз основа на въззивното решение. Поради това следва да се уважи молбата по чл. 248 ГПК като се намалят присъдените разноски, дължими от Е. П., до размер на 1200лв. вместо присъдените 9126лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,