Решение № 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г.

Решение № 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1694 от 23.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 250 от 08.04.2009 г. по гр. д. № 1136/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Н. П. Н. против С. М. С., двамата от [населено място]. Присъдена е сумата 1500 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, създаване на неудобства, по-големи от обикновените, уронване на престижа и авторитета пред началници и колеги, загуба на уважение и възбуждане на подозрение у съседи и познати, болки и страдания, явяващи се резултат на подавани жалби с невярно съдържание. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос - има ли задължителна сила за гражданския съд влязлото в сила решение на наказателния съд по чл. 78а НК. В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието, че решението на наказателния съд, с което деецът е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК има задължителна сила за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието и виновен ли е деецът. В противоречие с това становище, в решение с решение № 1086 от 04.01.2006 г. по н. д. № 581/2005 г. на Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд е прието, че влязлото в сила решение, постановено по особените правила за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не обвързва със задължителна сила гражданския съд, така както го обвързва влязлата в сила присъда. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в решение № 250 от 08.04.2009 г. по гр. д. № 1136/2008 г. на Софийски окръжен съд. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата, с която първоинстанционният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, съответно решението на въззивната инстанция за освобождаване от наказателна отговорност съгласно чл. 78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила. При постановяване на присъдата, наказателният съд освобождава подсъдимият от наказателна отговорност след като го е признал за виновен в извършване на деянието (чл. 305, ал. 5 НПК), т. е. след като се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновен ли е дееца, по които въпроси присъдата е задължителна и към които въпроси освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК и налагането на административно наказание няма отношение. В обжалваното въззивно решение на Софийски окръжен съд е прието за установено, че през 2004 г. ответникът С. М. С. е подал жалби до Министъра на отбраната и до Президента на Република България, в които е заявил, че в редиците на армията служи "един престъпник, злодей и убиец" - ищецът Н. П. Н., който на 12.09.2004 г. се е опитал да извърши убийство. С влязло на 26.10.2006 г. решение № 273 по н. о. х. д. № 273/2006 г. на Софийски военен съд, капитан Н. П. Н. е бил признат за виновен в това, че на 12.09.2004 г. около 22 ч. в [населено място] се е заканил с убийство на С. М. С. и това му заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1, пр. 1 вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. С жалба от 29.08.2006 г., ответникът е заявил пред Военна окръжна прокуратура, че на 04.08.2006 г. ищецът му се е заканил с убийство. Образуваната по повод жалбата преписка № 1778/2006 г. на Военно апелативна прокуратура е била прекратена, поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. Прието е, че по делото не е установено ищецът да е извършил деянието, за което е била подадена жалбата от 29.08.2006 г.; че във връзка с подаваните от ответника жалби ищецът е изпитвал постоянно неудобство, тъй като в работата му са били извършвани проверки, принуден е бил да дава обяснения; разстройвал се е, когато е получавал призовки, бил е накърнен авторитета му; че претърпените неимуществени вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, който е осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение определено по справедливост в размер на 1500 лева. Прието е, че жалбите, имащи за предмет деянието, извършено на 12.09.2004 г., за което ищецът е осъден с влязло в сила решение, не съдържат неверни обстоятелства, предвид което искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 3200 лева. В частта, по предявения от ищеца иск за заплащане на сумата 800 лева, съставляващи неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане от ответника на 12.09.2004 г., както и по предявения насрещен иск от ответника срещу ищеца за сумата 1500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обида, в която производството по делото е било прекратено от Етрополски районен съд, определението от 24.10.2008 г. за прекратяване на делото е отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на предявените искове. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Н. П. Н. се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, в т. ч. жалби до министъра на отбраната от 29.10.2004 г. и 14.02.2007 г., заявление до Министъра на водите и околната среда от 15.06.2006 г., жалби до Президента на Републиката и Министър Председателя на Република България, довели до психически тормоз и уронване на доброто име и авторитета на касатора пред обществото. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи и по отношение последиците на жалбите от 2004 г., подадени от ответника С. М. С. до Министъра на отбраната и до Президента на Република България, съдържащи неверни обстоятелства с клеветнически характер. Изложени са и оплаквания за определяне размера на обезщетението в нарушение на правилото на чл. 52 ЗЗД. Срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, в частта му, с която предявеният от Н. П. Н. против С. М. С. иск с правно основание 45 ЗЗД е уважен до размер от 1500 лева е постъпила насрещна касационна жалба от С. М. С. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи за причинна връзка между подадените жалби и настъпили за ищеца неимуществени вреди, тъй като въз основа на подадените сигнали и жалби срещу ответника по насрещната жалба е било проведено наказателно производство. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира въведените с насрещната касационна жалба оплаквания да неоснователни. Въззивният съд е формирал правилни, съобрази с доказателствата по делото изводи, че жалбите, подавани от ответника С. М. С. до различни институции във връзка с инцидент, състоял се на 04.08.2006 г., съдържат клеветнически твърдения; че по повод жалбите и предприетите въз основа действия на различни държавни органи, ищецът е изпитвал постоянно неудобство; в работата му са били извършвани проверки; принуден е бил да дава обяснения; получавал е призовки за явяване пред следствените органи, които предприети срещу него мерки са му причинявали неудобства и са накърнявали авторитета му в работата и сред близкото му обкръжение. Правилни са и изводите, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, който е злепоставил ищеца с неверни твърдения за извършено престъпление, уронващи престижа му. Действително, право на всеки гражданин е да сигнализира органите на полицията и прокуратурата при знание за извършено от друго лице престъпление. Неправомерни са обаче действията, с които пред държавни органи и институции, които не са оторизирани да извършват разследване, се разгласява, че е едно лице е извършило престъпления, които не са установени по надлежния ред. Касационните оплаквания срещу въззивното решение, съдържащи се в подадената от Н. П. Н. жалба са основателни. С оглед гореизложените мотиви по приложението на чл. 300 ГПК вр. с чл. 78а НК, правилни са изводите на въззивния съд, че извършването от ищеца на деянието на 12.09.2004 г. е доказано с влязлото в сила решение по н. о. х. д. № 273/2006 г. на Софийски военен съд - доказано е, че на 12.09.2004 г. около 22 ч. в [населено място] ищецът се е заканил с убийство на ответника С. М. С. и това му заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Неправилни са обаче изводите, че така осъщественото от ищеца деяние предпоставя правомерност на всички извършени от ответника действия - подаване на жалби и сигнали в периода след 12.09.2004 г. до Министъра на отбраната, до Президента на Република България, вестник "Труд", Българска национална телевизия и пр. държавни институции, в които ищецът е квалифициран като убиец, злодей, обвинен е в извършване на подкупи, в пиянство и буйство, в незаконен превоз и продажба на дървен материал, повреди на чужд имот и се настоява за незабавното му уволнение от българската армия. В подадените от ответника жалби и сигнали, наред с описание на извършеното от ищеца деяние на 12.09.2004 г., за което е признат за виновен, ответникът е изнесъл и множество позорящи обстоятелства, които факти въззивния съд е следвало да прецени, тъй като са извън предмета на влязлото в сила решение на наказателния съд. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1500 лева, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. По делото е установено, че с жалби до министъра на отбраната от 29.10.2004 г. и 14.02.2007 г., заявление до Министъра на водите и околната среда от 15.06.2006 г., жалба от 31.01.2006 г. до Президента на Републиката; Българска национална телевизия и Телевизия "Скат", ответникът е изнесъл твърдения, че ищецът в съучастие със служител на [фирма], гр. Е. не отчита изразходваната за имота му вода; че разпространява твърдения, че си служи с подкупи; че е конфликтна, крайно опасна за обществото личност; че извършва незаконна търговска дейност; че е "престъпник, злодей и убиец"; че следва да прекрачи прага на затвора, но не и портала на военнослужещите в българската армия. Тези действия на ответника са предизвикали проверки от политическия кабинет на Министъра на отбраната и полицията; наложило се е ищецът да дава отговори във връзка с изнесеното в жалбите. Твърденията за извършени от ищеца многобройни скандални действия са станали достояние на неговите близки и колеги. Така в продължение на период от около три години ищецът е бил подложен на психологически тормоз, отразил се негативно на психиката му, предизвикан от действията на ответника, изразяващи се в подаване на поредица от жалби и сигнали, съдържащи неверни твърдения. Налице е пряка причинна връзка между осъществените от ответника действия и претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което и на основание чл. 45 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 1500 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора, ищец по делото следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете в размер общо на 162 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение