Определение № 241 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2023 г.

ВАСТрето отделение10.01.2024 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ молбата на И. Зашева от гр.София за допълване на Определение № 10269 от 27.10.2023 г. по адм. дело № 8809/2023г. по описа на Върховния административен съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 176 вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на И. Зашева от гр.София, за допълване на определение № 10269/27.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8809/2023г. по описа на ВАС. Ответникът по молбата - Министерство на вътрешните работи не ангажира становище по същата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени изложеното в молбата и доказателствата по делото, приема, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 10269/27.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8809/2023г. по описа на ВАС е оставено в сила определение № 5896 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 11537/2021 г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане исковата молба на И. Зашева с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ и е прекратено производството по делото поради оттегляне на оспорването на жалбоподателката на административния акт. Съгласно чл.236, вр.чл.209, вр.чл.218 АПК,в производсвото по чл.229 и сл. АПК, второинстанционният съд извършва проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт- определение на първоинстанционния съд. С посоченото по-горе определение на Върховния административен съд е извършена такава проверка. Съдът е приел, че при постановяване на определението Административен съд София град не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което го е оставил в сила. Неоснователно е искането за допълване на определението, тъй като според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В случая, диспозитивът на съдебния акт отразява напълно формираната воля на съдебния състав по целия предмет на спора. Като е посочил, че не е налице отменен административен акт, първоинстанционният извод за недопустимост на искането по чл.1 от ЗОДОВ поради факта, е правилен. Тричленният състав на ВАС е заключил, че Административният съд София град правилно го е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното по това искане съдебно производство. Т.е. с диспозитива на определението е формирана воля по целия предмет на горестоящия съдебен контрол. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя воля, какъвто е настоящия случай. С определението, чието допълване се иска, тричленният състав на ВАС е формирал воля и се е произнесъл по целия спорен предмет. Всички останали искания са ирелевантни за правния спор. С частна жалба и допълнителна молба не може да се променя предмета на делото. Той се определя от ищеца с исковата молба и съответно пред касационната инстанция – с касационна, съответно частна жалба. Поради това съдът счита, че не са налице основания за изменение и допълване на определението. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. С определението, чието допълване се иска, ВАС се е произнесъл по законосъобразността на оспореният пред него съдебен акт, като е налице произнасяне по цялото искане, направено с жалбата. С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за допълване е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

12