Решение № 1844 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2020 г.
ВАСVIII отделение12.02.2021 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307 от 15.06.2020 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 755 по описа за 2019 година. ОСЪЖДА "ПКВ - 08" ЕООД, [ЕИК] да заплати на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 864, 17 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1844 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ПКВ - 08" ЕООД, подадена чрез адв. Падарева, против решение № 307 от 15.06.2020 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 755 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001318004692-091-001/22.03.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 359/10.06.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по реда на ЗКПО за периода 2014 г. – 2017 г. в общ размер на 9078, 13 лв. и лихви в размер на 2061, 07 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не са доказани предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, а данъчната основа е определена въз основа на предполагаеми доходи, чиито размери не са доказани. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Панова в депозирана писмена защита и в становище в дадения ход по същество на делото излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността и обосноваността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по реда на ЗКПО за периода 2014 г. – 2017 г. в общ размер на 9078, 13 лв. и лихви в размер на 2061, 07 лева. С оспореното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу РА. В акта е констати въз основа на събраните при ревизията доказателства, че през ревизирания период декларираният предмет на дейност на дружеството е обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, ревизиращият екип е установил, че "ПКВ - 08" ЕООД не е отчитало всички приходи от проведени курсове за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Прието е за установено, че през 2014 г. са издадени фактури с получатели 11 лица за получени приходи от такси за обучение на курсисти, а по информация на ОО "АА" - Пазарджик са обучени 136 лица. През 2015 г. са издадени фактури на девет лица, а е установено, че са били обучени 77 лица. През 2016 г. са издадени на 18 лица фактури за приходи от такси за обучение, а са били обучени 85 лица. През 2017 г. са издадени фактури на 11 лица за приходи от такси за обучение на курсисти, а са били обучени 63 броя. Констатирано е, че ревизираното дружество е издавало фактури на групи от лица като за получател е посочван един от курсистите от тази група, както и че фактурираните такси за обучение са силно занижени, (договорените такси варират от 10 до 172 лв.) и се различават значително от сумите, които са посочили част от проверяваните клиенти на дружеството при извършените им насрещни проверки, (от 400 до 650 лв., а допълнителните часове - от 50 до 60 лв.). Според ревизиращия орган заведената счетоводна отчетност на дружеството не дава представа за стойността на извършените услуги на всеки един клиент. След извършен анализ на изброените обстоятелства, посочени в чл. 122, ал. 2 ДОПК, като са взети под внимание броя на курсистите, преминали курс на обучение за водачи на МПС с изпълнител "ПКВ - 08" ЕООД и средната цена на проведените курсове по годините, за които са издадени фактури, са определени съответните приходи и са приспаднати декларираните вече такива, вследствие на което са изчислени укрити приходи, както следва: за 2014 г. – 19 628, 00 лв.; за 2015 г. – 27 895, 00 лв.; за 2016 г. - 36 020, 00 лв.; за 2017 г. – 24 477, 93 лева. Данъчната основа по чл. 122 ДОПК е определена като от така установените общо приходи са приспаднати общо разходи, пренесена е и декларираната данъчна загуба от минали години. За да отхвърли жалбата на "ПКВ - 08" ЕООД, първоинстанциноният съд е счел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Мотивирал се е, че констатациите на органа по приходите не са оборени в проведеното съдебно производство, въпреки ангажираната от лицето счетоводна експертиза. Обосновал се е, че обстоятелството, че в регистъра са вписани явили се на изпит курсисти повече от един път не променя направените в РА констатации и изводи, тъй като данните, постъпили в информационната система са предоставени от ревизираното лице, което не е доказало причината, поради която тези лица са включени по този начин в списъка, както и не е представило доказателства, че не е реализирало приходи от същите при всяко едно явяване на изпит с оглед предоставени допълнителни часове и допълнително обучение. В заключение е посочил, че оспореният РА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно – наличие на укрити приходи или доходи и липса или непредставяне на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане, съставляващи хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което твърдението на касатора в обратния смисъл е неоснователно. Събраните доказателства и дадените обяснения от трети лица в хода на ревизията мотивират извод, че в процесния период 2014 г. – 2017 г., дружеството не е отчитало всички приходи от проведените курсове за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на област Пазарджик. По време на ревизията, са били изискани от ревизираното лице многократно документи за обучаваните курсисти и предоставените от дружеството услуги, но е представен регистър за обучаваните лица само за 2014 година. Също така описаният в РД начин на фактуриране, (на групи) и отчитане на приходите от тази дейност в предприятието не дава възможност за точно проследяване и проверка за редовното деклариране на всички реализирани приходи. Правилен е изводът за наличие на предпоставка за укриване на действителния размер на приходите. Дружеството "ПКВ - 08" ЕООД е отчитало само постъпилите суми по банкови сметки от един курсист, а за да се минимизира сумата и да се оправдаят други бройки обучавани, е издавана фактура за цяла група, в която лицата са платили в брой и без документи. Тази практика се потвърждава от дадените обяснения при извършените проверки от клиенти на дружеството, които сочат, че са плащали в брой, че не са им издавали документи и че таксата за обучение е значително по-висока. Въз основа на получените писмени обяснения безспорно се установява, че от тази дейност е реализиран приход, който не е деклариран по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. От това следва, че в производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизирания субект е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът счита, че събраните в хода на ревизията доказателства доказват основанията за извършване на ревизия при особени случаи, поради което следва да се приеме, че установените от органите по приходите факти и обстоятелства са верни, тъй като същите не са опровергани по делото. По изложените мотиви съдът намира оспорения РА за постановен в съответствие с чл. 20 ЗКПО, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 864, 17 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,