Определение № 455 от 28.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1901/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [община] с искане за спиране изпълнението на въззивно решение №251 от 22.07.2016 г. по в.т.д.№749/2015 г. по описа на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №491 от 12.08.2015 г. по т.д.№250/2014 г. на ОС Пловдив за осъждане на [община] да заплати на [фирма] сумата от 75 357.28 лв., пропуснати ползи, нереализирана печалба за периода 01.04.2009 г. – 01.04.2011 г., като обезщетение за неизпълнение на договор от 01.06.2006 г., ведно със законната лихва.04.2014 г.. до окончателното изплащане. Срещу решението на апелативния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 75 357.28 лв. - платежно нареждане от 26.09.2016 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което Върховен касационен съд