Определение № 393 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 234/2010 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Е. К. С. и Р. М. С., чрез адв Р. М. срещу определение №62/11.02.2010 год. постановено по ч. гр.д. № №60/2010 год.на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото по подадената въззивна жалба срещу решението на Р. ОС от 08.01.2010 год. по гр.д. № 381/09 год. в частта относно уведомяването на страните и извършената публична продан и е потвърдено решението в останалата му обжалвана част. В жалбата се правят оплаквани за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на осн. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК. Ответникът по частната жалба Н. Н. Н. оспорва допустимостта на касационното обжалване с частна жалба с писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: С решение № 16/ 08.01.2010 год. по гр.д. №381/2009 год. Р. окръжен съд се е произнесъл по жалби на Е. К. С. в качеството му на длъжник по изп. Дело № 837/2002 год. на С. при РС[населено място] и Р. М. С. като съпруга на длъжника. Съдът е приел, че предмет на жалбите са извършеното по изп. Дело разпределение от 11.11.2009 год. и постановление за възлагане от същата дата. Съдът не е разглеждал и липсва произнасяне по жалба досежно действия на съдия изпълнител, представляващи уведомяване на страните като самостоятелен предмет на обжалване. С оглед на това, жалбата пред Варненския апелативен съд в тази част е била без предмет и на това основание, а не поради необжалваемост на решението в тази част производството по нея е следвало да бъде прекратено. Независимо от това като краен резултат определението е правилно. Правилно е определението в частта, в която Варненския АС е прекратил производството срещу решението, в частта, в която Р. окръжен съд се е произнесъл по публичната продан, доколкото съгл. чл.437,ал.4 ГПК в тази част решението не подлежи на обжалване. Частната жалба срещу прекратителното определение е по чл. 274,ал.2 ГПК във вр. ал.1,т.1 ГПК и следва да се остави без уважение по изложените съображения. Частната жалба срещу определението на В.. АС, с която е потвърдено решението на Р. окръжен съд в частта досежно разпределението е процесуално недопустима, поради необжалваемост предвид разпоредбата на чл.463,ал.2 ГПК. С оглед на това в тази част частната жалба следва да се остави без разглеждане като производството се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.