Определение № 6250 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5483/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 4009 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 700/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С определението в обжалваната му част административният съд е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 23, ал. 2 вр. чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не се изисква задължителна правна защита. Безспорно установено по делото е, че молителят не разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат, но, доколкото същият води множество дела от вида на процесното срещу различни съдилища в РБългария, което предполага наличие на познания, позволяващи му да се защити, при което интересите на частния жалбоподател и правосъдието са гарантирани в необходимата степен, не се налага страната да бъде представлявана от адвокат. За да откаже предоставянето на правна помощ по реда на чл.23, ал.2 от ЗПП, АССГ е приел,че липсва третата от кумулативно изискуемите по този законов текст предпоставки, а именно: интересите на правосъдието да изискват това. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23 ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Обоснован и при правилно приложение на закона е изложеният в обжалваното определение извод за неоснователност на процесното искане. Искането за предоставяне на правна помощ, отправено до съда, не се основава на конкретни факти и обстоятелства и не обосновава твърдяната липса на правна грамотност и непознаване на правото. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, съдът правило е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно който правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Установява се, че въпреки твърденията за липса на познания в областта на правото, ищецът е предявил исковата си молба, без да е ползвал правна помощ за консултация и/или изготвяне на документи за завеждане на дело, а едва след образуване на съдебно производство извежда обстоятелства за липса на правни познания, съответно желание за предоставяне на правна помощ. От изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания в нея петитум се налага извод за неоснователност на твърденията на молителя за правна неграмотност и невъзможност да организира защитата си в процеса. Изложените в частната жалба доводи не водят до друг извод, тъй като се основават единствено на предположения на ищеца относно евентуалното развитие на съдебното производство. С оглед изложените съображения определението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение