Определение № 4405 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3517/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от И. П. С., понастоящем в Затвора - [населено място], срещу Определение № 255 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1398/ 2025 г. по описа на Административен съд -Пазарджик, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 5469 от 27.11.2025 г. и Определение № 5484 от 28.11.2025 г., постановени от същия съдебен състав по същото адм. д. № 1398/ 2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и е отхвърлено искането му за назначаване на служебен защитник, за освобождаване от държавна такса и за отвод на съдия - докладчика. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му от ВАС с произтичащите от това правни последици. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор по частната жалба от насрещната страна, Началник на Затвора - [населено място], чрез процесуален представител, с развити в него съображения за неоснователност на частната жалба, съответно - за правилност на обжалваното с нея определение. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по КАД № 1398/ 2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, тричленен състав, е образувано по касационна жалба на Началника на Затвора – [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2721 от 18.06.2025 г., постановено по адм. д. № 509/ 2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което в производство по чл. 111 от ЗИНЗС е отменена Заповед № Л-657/ 25.04.2025 г. на началника на Затвора – [населено място], с която на лишения от свобода И. П. С., находящ се към момента на издаване на заповедта в Затвор – [населено място], е наложено наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. С Определение № 5469/ 27.11.2025 г. по КАД № 1398/ 2025 г. на АдмС – Пазарджик съдия – докладчикът в касационното производство е конституирал страните в това производство и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание. С Определение № 5484/ 28.11.2025 г. по КАД № 1398/ 2025 г. на АдмС – Пазарджик съдия – докладчикът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 5469/ 27.11.2025 г. по отношение датата и часа на насроченото открито заседание. Тричленният състав се е произнесъл по частната жалба срещу цитираните определения, като с Определение № 255/ 21.01.2026 г., постановено по КАД № 1398/ 2025 г. по описа на АдмС – Пазарджик, е приел частната жалба за недопустима като подадена срещу необжалваеми актове, поради което я е оставил без разглеждане. Същевременно със същото определение, доколкото в частната жалба се е съдържало искане за назначаване на служебен адвокат и за освобождаване от държавни такси, както и за отвод на съдия – докладчика, съдът се е произнесъл по тези искания, като ги е отхвърлил като неоснователни. За да стигне до този правен резултат, тричленният състав на АдмС-Пазарджик е приел, че е сезиран с жалба срещу съдебни актове, които не попадат в категорията на съдебните актове, подлежащи на инстанционен съдебен контрол. По отношение искането за назначаване на служебен защитник, е счел, че не е надлежно обосновано и е приел същото за неоснователно. Касателно искането за освобождаване от държавна такса съдът е посочил, че тъй като определенията, които са обжалвани, не подлежат на инстанционен контрол, то за частната жалба не се дължи и държавна такса и е отхвърлил и това искане като неоснователно. С изложени мотиви е оставено без уважение и искането за отвод на съдия – докладчика, в частта на което е указано изрично, че не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на АдмС-Пазарджик, тричленен състав, развити в мотивите на обжалваното определение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно във връзка с чл. 236 от АПК. Правилен е решаващият извод на АдмС-Пазарджик за недопустимост на частната жалба поради предявяването ѝ срещу съдебни актове, които са такива по хода на делото и не подлежат на контрол. По отношение искането за назначаване на служебен защитник следва да се отбележи, че такова е правено и в първоинстанционното производство, като същото е оставено без уважение. Не са представени нови основания или доказателства, които да налагат назначаването на такъв на ответника в касационното производство, съответно на частния жалбоподател, поради което правилно е отхвърлено това искане. С Определение № 2606/ 12.06.2025 г. по адм. дело № 509/ 2025 г. на АдмС – Пазарджик г-н С. е освободен от заплащане на държавни такси до окончателното приключване на делото във всички инстанции. В този смисъл, освен изложените в обжалваното Определение мотиви, искането на частния жалбоподател правилно е прието за неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,