Решение № 10672 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6801/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. У., приподписана от пълномощника адв. Петрова, против решение № 2750/22.05.2026 г., постановено по адм. д. № 2392/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК без органите по приходите да посочат и докажат конкретното основание за това. Открива пропуски при оценката на обстоятелствата, свързани с декларирания от задълженото лице размер на подаръци от гостите на сватбеното тържество. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което обжалваният ревизионен акт (РА) да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Бакърджиева, я оспорва като неоснователна в хода на делото и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С РА № Р-22000124006227-091-001/19.08.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, на П. И. У. при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определени задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. в размер на 44 353,93 лв. и законни лихви в размер на 16 485,41 лв. Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е изменил РА с решение № 1347/04.11.2025 г., като установения данък за 2019 г. в размер на 10 381,66 лв. е определил на 9 081,15 лв., съответно за 2021 г. в размер на 7 147,33 лв. е определил на 6 475,89 лв., потвърждавайки РА за периодите 2018 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е бил РА в изменената и потвърдена част от решаващия орган. Първоинстанционният съд е установил фактите относно данъчния статус на жалбоподателката като местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е посочил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000124006227-020-001/27.11.2024 г. С оглед на събраните данни и доказателства, вкл. по повод на връчените шест искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице и насрещни проверки на „Аутлет Федо Фешън“ ЕООД, „Федо Фешън“ ЕООД и „Федо“ ЕООД, от ревизиращия екип са констатирани основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 ДОПК - несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице. За тези обстоятелства в хода на ревизията на П. У. са връчени уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 124, ал. 1 ДОПК ДОПК, последното с изх. № Р-22000124006227-113-001/03.04.2024 г. Предложенията за установяване са обективирани в съставения ревизионен доклад от 15.05.2025 г. По искане на жалбоподателката по делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-графологична (СГЕ) експертизи. Експертните заключения са приобщени към доказателствата в с.з. на 25.03.2026 г. и са отразени в решението. По същество съдът е кредитирал ССЕ и направените изчисления по първи вариант, във връзка с определяне на началното салдо към 01.01.2018 г., съпоставка на приходите и разходите по години, данъчните основи и дължимия данък. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е прието, че РА е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След обсъждане на фактите и събраните доказателства по делото решаващият съд е потвърдил изводите в РА за наличие на визираните предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тази насока е посочил, че данъчно задълженото лице не се е справило с разпределената му от закона доказателствена тежест и не е оборило фактическите констатации в акта. Като неоснователни е обсъдил възраженията за допуснати нарушения на процедурата по чл. 124 ДОПК и относно произхода на декларираната начална разполагаема сума към 01.01.2018 г. от 300 000 лв. Според съдебните мотиви, получаването на средствата е житейски възможно, но не е подкрепено с конкретни доказателства. Подчертани са разнопосочните твърдения на жалбоподателката при ревизията и последващото обжалване на акта. На следващо място съдът се е произнесъл по оплакванията във връзка с представените разписки за получени средства от роднини на жалбоподателката – от нейните майка, баща, баба, брат и сестра в общ размер над 540 000 лв. Обжалваното решение на Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Крайното заключение по същество е направено от първостепенния съд след последователна оценка на фактите и ангажираните доказателства по делото. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че наличието на всяко едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от изчерпателно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Настоящият касационен състав споделя като обосновани изводите на административния съд за наличие на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая е установено значително несъответствие между имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Възраженията на П. У. са общи и не касаят безспорните факти във връзка с предоставените от нейна страна финансови средства в общ размер над 400 000 лв. през периода 2019- 2023 г., а именно на „Аутлет Федо Фешън“ ЕООД – за 2019 г. в размер на 72 900 лв. и на „Федо Фешън“ ЕООД за 2019 г. в размер на 26 204,32 лв., за 2020 г. в размер на 7 703,63 лв., за 2021 г. в размер на 65 840,97 лв., за 2022 г. в размер на 130 952,36 лв., за 2023 г. в размер на 110 294,88 лв. При това положение преценката на съда правилно е сведена до противоречивите твърдения относно размера на разполагаемите в брой парични средства към началото на ревизирания период. В случая презумпциите на чл. 123, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 ДОПК не са оборени по предвидения процесуален ред в хода на съдебното производство. Заключенията по ССЕ и СГЕ са ценени съгласно привилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Следва да се отбележи, че според двата изчислителни варианта на ССЕ вещото лице установява отрицателни резултати при съпоставката до 31.12.2023 г., вкл. ако дори хипотетично декларираната сума от 350 000 лв. бъде призната в наличност към 01.01.2018 г. Правилно решаващият съд е възприел за меродавни данните и изчисленията по първи вариант от ССЕ, отразяващи коректно данъчните задължения за периодите от 2018 г. до 2023 г. при спазване на забраната за изменение на РА във вреда на жалбоподателката – чл. 160, ал. 6 ДОПК. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно като краен резултат и поради това следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 80 евро, съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,