Определение № 295 от 03.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2013 г.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 288 ГПК. С определение № 746 от 13.06.2013 г. по гр.д. № 1105/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7392 от 13.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 12647/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, по касационна жалба с вх. № 129507/07.12.2012 г. на Х. С. П. от [населено място], като последният е осъден да заплати на Първо помощно училище „Проф. дпн Г. А.” [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 600/шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение. С молба/именувана частна жалба/ вх. № 6078 от 21.06.2013 г. касаторът Х. С. П., иска изменение на горепосоченото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК като същите бъдат намалени до разумен минимален размер отговарящ на тежкото му семейно и материално положение. Ответникът по молбата за изменение в частта за разноските на определение по чл. 288 ГПК Първо помощно училище „Проф. дпн Г. А.” [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-С., в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. С определение от 09.10.2013 г. е спряно производството по настоящото дело в частта за разноските до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по правните въпроси по т. 3 и т. 16 от него, а именно - относно определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес, както и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК обвързан ли е съдът от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение. С тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в т. 3 и т. 16 е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер/т.3/, както и че минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид становищата на страните по молбата за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение на ВКС и като провери данните по делото, констатира следното: Молбата по 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение на ВКС, е редовна като подадена в срок. Определение № 746 по гр.д. № 1105/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е постановено на 13.06.2013 г., а молбата е подадена на 21.06.2013 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на касационното определение в частта му за разноските, е основателна. С определението по чл. 288 ГПК на ответника по касационната жалба са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната жалба в размер на 600 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничено от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Тъй като спорът е трудов за отмяна на незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС и възлиза на не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – в случая за 2012 г. този размер възлиза на 290 лв. В този смисъл е и приетото разрешение в т. 3 и т. 16 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. Съдът след преценка на правната и фактическа сложност на конкретния трудов спор, намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер от 290 лв., в какъвто смисъл се измени постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,