Определение № 392 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5424/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на касатора О. С. срещу определение №2609/19.09.2023г., постановено по ч.гр.д.№2827/2023г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молба с вх.№25016614/18.04.2023г. за отмяна на влязло в сила решение №374/23.01.2023г. по в.гр.д.№5546/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20003070 /12.01.2022г. по гр.д.№38062/2020г. на Софийски районен съд. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдебният състав не е разгледал молбата на жалбоподателя в открито съдебно заседание, каквото е изискването на процесуалния закон.Следва да се отчете, че са налице основания за отмяна на влязлото в законна сила решение на първоинстанционния съд по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК.Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на страните и предмета на делото.Основанието на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат.Привежда се подробна аргументация за неправилност на влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се иска.Моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне по същество на молбата за отмяна. В срок е постъпил отговор от ответника Л. Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 7/2014г., ОСГТК: задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл. 306, ал. 1 ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна.Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. Освен предмета на отмяната / дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него/, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му/чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/.Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл. 6 от ГПК. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В процесния случай в молбата за отмяна се били наведени доводи, които не попадат в предметния обхват на разпоредбата на чл.303, ал.1 от ГПК/неправилна преценка на инстанциите по същество, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД/.С разпореждане от 12.05.2023г. първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване нередовността на молбата за отмяна, които не са били изпълнение, което е било формално основание искането да се остави без разглеждане. За да се обоснове допустимостта на молбата не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъплението, обосноваващо отмяна по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, а е нужно то да е установено по надлежния ред – влязла в сила присъда/споразумение за прекратяване на наказателното производство/ или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 от ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК. Молителят не твърди в случая, че е извършено престъпление от насрещната страна/установено по надлежния ред/, обусловило съдържанието на решението,чиято отмяна се иска, което е формално основание да се приеме, че не е обосновано искането за отмяна на посоченото основание.Както в исковата молба, така и в молбата за отмяна са наведени фактически твърдения, че ответникът е извършил състав на престъпление/клевета/, от което ищецът е претърпял неимуществени вреди, т.е. извършеното от първия престъпление не е обусловило съдържанието на решението, а съставлява основание на предявения иск. Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК може да се иска, когато между същите страни за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.В случая се твърди, че е налице противоречие между решението, чиято отмяна се иска, и решение по гр.д.№32431/2017г. на СРС.По двете производства липсва както обективен, така и субективен идентитет, което е формално основание да се приеме, че молбата за отмяна в тази си част също е недопустима. Ищец по второто от посечените дела/насрещна страна/ е лицето И. М., а негов предмет е претенцията й за осъждане на ответника О. С. да заплати обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпяла от нанесен от последния побой.Ответник по гр.д.№38062/2020г. по описа на СРС е лицето Л. Д., а предмет на иска на ищеца О. С. е обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от изнасянето на неверни и позорящи обстоятелства за неговата личност. Предвид горното, Върховният касационен съд