Определение № 4996 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Х. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - [населено място], лично, и чрез служебен процесуален представител адв. К. Астакова, против определение № 1709/21.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1600/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на Република България и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Министърът на правосъдието, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на А. Х. А., подадена против Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието на Република България, с която е утвърден списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените лица, настанени в местата за лишаване от свобода, могат да държат в себе си и да ползват. Посочено е, че А. акцентира върху конкретни разпоредби от Заповедта, но няколкократно е заявявал, че оспорва същата изцяло. С оспореното в настоящото производство определение е отменен даденият ход по същество на делото на АС Бургас, оставена е без разглеждане жалбата на А. Х. А. против Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на Република България и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат административният съд приел, че по отношение на А. не е налице правен интерес да оспорва списъка, защото Заповедта не засяга негативно негови права или задължения. Отделно от това е посочено още, че одобреният със Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на Република България списък е позитивен, защото с него се определя кръга на разрешените вещи за ползване в местата за лишаване от свобода. По отношение на твърденията, че при откриване на забранени вещи същите ще бъдат отнемани, и че постъпилите по сметката на А. парични преводи се превеждат по изпълнителни дела, административният съд посочил, че същите нямат отношение към предмета на делото, както и че при отнемане на забранени вещи има друг ред за оспорване на същото. Прието е още, че обсъждането на параметрите на вещите, предмет на Заповедта, би довело до проверка на целесъобразността на акта, което е недопустимо в съдебното производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на Република България, е утвърден списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените лица, настанени в местата за лишаване от свобода, могат да държат в себе си и да ползват. Този списък е приет в условията на оперативна самостоятелност на административния орган и включените в него вещи и храни, обективират съображенията му за сигурност, безопасност и превантивен ефект в местата за лишаване от свобода, поради и което оспорването на Заповедта би означавало и проверка на целесъобразността ѝ, което е недопустимо по съдебен ред, както правилно е приел първоинстанционният съд. Правилно административният съд е приел, че по отношение на А. Х. А. не е налице правен интерес за оспорване на Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на Република България, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ, като този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК. Действително тези разпоредби определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие – обжалваният акт да засяга лицето, т.е. да е налице личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк тогава, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В административният процес правото на жалба зависи от въздействието, което административният акт оказва върху правната сфера на лицата, като оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които акта поражда за оспорващия. В процесния случай обаче А. Х. А. не разполага с правен интерес да оспорва Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието на Република България, тъй като макар че заповедта засяга негови права и законни интереси, това засягане не е негативно и не е налице застрашаване или нарушаване на правата му. С предвидената с Заповедта възможност да се ползват и държат определени вещи и храни не могат да бъдат нарушени или застрашени права, или законни интереси на частния жалбоподател, още повече, че както е посочено по-горе в текста, оспорената Заповед, съответно одобреният с нея списък, е позитивен, т.е. определя кръга на разрешените вещи. Следователно, с предвидената възможност да се ползват и държат определени вещи не могат да бъдат нарушени или застрашени права, или законни интереси на А.. Въз основа на изложеното, като е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,