Определение № 370 от 25.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 392/2010 г.

Образувано по частна “Б” Е., с. В., Бургаска област срещу определение № 190 от 19.02.2010 г. по ч.т.д. № 75/2010 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на ПФК “Ч” А. срещу решение № 92 от 15.07.2009 г. по т.д. № 120/2009 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение. В частната жалба се поддържат доводи за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на определението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: С оставената без разглеждане жалба подателят й ПФК “Ч” А. е поискал да се отмени постановеното по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК решение № 92 от 15.07.2009 г. по т.д. № 120/2009 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 88 от 14.05.2007 г. по т.д. № 221/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което по молба на “П” А. е обявена неплатежоспособността му и е открито производство по несъстоятелност. В извънистанционното производство, както и в това по жалбата срещу постановеното по него решение настоящият частен жалбоподател не е взел участие като страна по делата, нещо повече, с влязло в сила определение, постановено по реда на чл.307 ГПК, съставът на ВКС, Първо търговско отделение е отказал да допусне подадената от него молба за отмяна на посоченото влязло в сила решение по съображения, че същият няма качеството на трето лице, ползващо се с права по чл.304 ГПК да иска отмяната му. С процесуална легитимация да обжалват съдебни актове, и то подлежащи на инстанцонен контрол разполагат само страните по делото (главна, контролираща, подпомагаща) при наличие на правен интерес, а такъв е налице, когато решението е неблагоприятно за обжалващия. Това разбиране е в съответствие с общия принцип, че правният интерес обосновава не само правото на иск, но и правото на обжалване. Това обосновава извода, че правото на жалба е процесуално право, за наличието на което съдът следи служебно. В разглеждания случая частният жалбоподател не е бил конституиран като страна в производството, по което е постановено обжалваното определение, от което следва, че същият не е процесуално легитимиран да го обжалва. Процесуалната легитимация е от категорията на абсолютните предпоставки, отсъствието на която в разглеждания случай води до извода, че подадената частна жалба е процесуално недопустима. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия