Определение № 5100 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2024 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. Н. Р. от [населено място], област Хасково, чрез адв. М. Христова, за отмяна на решение № 411 от 15.07.2020 г. по адм. дело № 1121/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, влязло в сила на 11.08.2020 г. С решението е отхвърлено оспорването на Р. Н. Р. против експертно решение № 1132 от заседание № 138/09.08.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). В искането за отмяна се поддържа наличие на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, а именно - нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят представя писмени документи, за които твърди, че са от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Моли да се отмени влезлият в сила съдебен акт и да се върне делото за ново разглеждане. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, чрез юрк. Карамитрев, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност и недоказаност на искането. Счита, че представените писмени доказателства не са нови, нито удостоверяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са били разгледани и взети предвид в хода на инстанционното производство, като постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с процесуалните правила, материалния закон и е обосновано. От доказателствата по делото се установява, че с експертно решение № 1257 от заседание № 090 от 13.06.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Екатерина“ ЕООД, гр. Димитровград е извършено преосвидетелстване на Р. Н. Р., като е определена 75% трайно намалена работоспособност (ТНР) и е посочен срок на определения % ТНР, вид и степен на увреждане - пожизнен, с дата на инвалидизиране 28.03.1979 г., с посочена водеща диагноза „[диагноза]“, Общо заболяване: „[диагноза]“. С експертно решение № 1132 от заседание № 138 от 09.08.2019 г. на НЕЛК (Специализиран състав по неврологични и УНГ болести) се потвърждава ЕР на ТЕЛК (Експертно решение № 1257 от заседание № 090 от 13.06.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Екатерина“ ЕООД, гр. Димитровград) по всички поводи. В настоящото производство се иска отмяната на решение № 411/15.07.2020 г. по адм. дело № 1121/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Р. Р. срещу ЕР № 1132 от заседание № 138 от 09.08.2019 г. на НЕЛК. Искателят представя с допълнителна молба вх. № 6581/04.10.2024 г. три броя писмени доказателства: Протокол изготвен от Околийски народен съвет – Първомай, служба „Кадастър и регулации“ относно жилищен имот; Медицински документ с № 184 издаден от ВМИ – Варна, Катедра по ушни, носни и сърдечни болести, издаден на Р. Н.; Експертно решение № 1132 от заседание № 138 от 09.08.2019 г. на НЕЛК по неврологични и УНГ болести (оспореният пред първоинстанционния съд административен акт). С молба вх. № 6582/04.10.2024 г. сочи, че е открил доказателство за заболяването му, което може да помогне за изясняване на заведеното от него дело. По делото е представено и медицинското досие на искателя. Р. Р. поддържа в допълнителна молба, че от представения с искането документ, издаден през 1968/1969 г. е видно, че същият е имал проблеми със [заличен текст]. Искателят счита, че при издаване на решение № 411/15.07.2019 г. на Административен съд – Хасково не е взето предвид в цялост здравословното му състояние. Тоест, след приключване на устните състезания при условията на чл. 239, т. 1 от АПК безспорно се установява непълнота на фактическия и доказателствен материал при постановяване но решението, чиято отмяна се иска и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. Представеното доказателство обективира новооткрит юридически факт по смисъла на закона, който е от значение за делото, тъй като е относим към предмета на спорното правоотношение. Искането за отмяна е подадено от лице, което твърди, че атакуваното от него решение има сила и е неблагоприятно. Същото обаче е депозирано след изтичане на 1-годишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е недопустимо. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Според чл. 240, ал. 2 от АПК, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникнало или е било узнато преди този момент. Искането, инициирало образуваното производство по отмяна на влязло в сила решение, е депозирано от активно процесуално легитимирано лице, но след изтичането на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Изводът за недопустимост поради просрочие на искането за отмяна следва от съпоставката между деня, в който решението е влязло в сила – на 11.08.2020 г. и датата, на която е подадено искането за отмяна, инициирало настоящото производство, а именно искане с вх. № 6819 от 14.10.2024 г. (л. 12 по адм. дело № 11585/2024 г.). Съобразно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на визирана норма налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и когато тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които не са включени в доказателствения материал по делото, като същественото условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая решението на Административен съд - Хасково е влязло в сила повече от 4 години преди подаване на искането, т.е. след преклузивния едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Изтичането на едногодишния срок е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В същия смисъл са определение № 221 от 09.01.2025 г. по адм. дело № 10880/2024 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 2279 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 325/2025 г., 5 чл. с-в на ВАС). Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при липсата на абсолютна процесуална предпоставка по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, предявеното на основание чл. 239, т. 1 от АПК искането за отмяна се явява недопустимо, поради което същото следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати, като се отмени дадения в съдебно заседание от 18.03.2025 г. ход по съществото на спора. Предвид горното Върховния административен съд, състав на шесто отделение