Определение № 407 от 25.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение № 1809/05.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 2564/2019 г., от 15-ти състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на подадена частна жалба, като въззивният съд е приел, че правилно е върната жалбата, поради подаването и след изтичането на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че определението е очевидно неправилно, тъй като жалбата е подадена на 05.03.2019 г., а не както е посочено в обжалваното определение – на 06.03.2019 г. Доколкото от изложението е видно, че страната се опитва да докаже очевидна неправилност на определението, свързано с фактите по подаването на жалбата пред първоинстанционния съд, следва да се отбележи, че видно от датата на входирането на жалбата пред затворническата администрация, жалбата е постъпила в администрацията на 06.03.2019 г., като това не е изходяща от администрацията дата, както се твърди в изложението, обосновавайки по този начин извода на касатора за наличието на обевидна неправилност. Този факт – постъпването на жалбата на 06.03.2019 г., води до извод за липсата на очевидна неправилност, като за пълнота следва да се отбележи, че води и до извод за просрочие на частната жалба, извод, направен и от въззивния съд. Без значение е датата, поставена от самия жалбоподател под текста на жалбата, доколкото меродавна е датата, на която същата е подадена пред затворническата администрация. Предвид изложеното, не е налице соченото от касатора касационно основание – очевидна неправилност на постановеното определение, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС