Решение № 16363 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2012 г.

Решение № 16363 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Евгени Иванов от гр. Плевен, ул. Дойран № 82, ап. 10 против решение № 100/07.03.2012 г., постановено по адм. дело № 823/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е потвърден Ревизионен акт /РА/ № 150900938/18.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 212/15.05.2010 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите относно определен данък по чл. 48 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица за 2007 г. в размер на 257 020,68 лева и лихви в размер на 64 702,03 лева в останалата й част. В касационната и допълнителната касационна жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно съдът е отхвърлил възраженията на касатора за нищожност на РА, както и неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че са налице основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и облагането на дохода от продажбата на земя и на част от сграда по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението, прогласяването на РА за нищожен, алтернативно отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор по основната и допълнителната касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 150900938/18.03.2010 г. с който на Евгени Иванов е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 257 020,68 лева и лихва в размер на 64 702,03 лева. Това е станало след извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Органът по приходите е направил извод, че за 2007 г. лицето има укрити приходи или доходи. До този извод органът по приходите е стигнал въз основа на констатации за налични суми по банковите сметки на лицето, за които не е доказан произхода им. Делото пред първоинстанционния съд е разглеждано след отмяна с решение № 11160/18.08.2011 г. на ВАС, Първо отделение, по адм. дело № 437/2010 г. на решение № 448 от 11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 702/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Евгени Иванов против Ревизионен акт № 150900938/18.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 212/15.05.2010 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите относно определен данък по чл. 48 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица за 2007 г. в размер на 257020,68 лева и лихви в размер на 64702,03 лева в останалата й част. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, е дадено указание от касационния съд да се изложат мотиви, защо се възприемат констатациите и изводите на приходния орган, че размерът на доказаните разходи за този имот, възприет от органа по приходите е правилен, да се изложат съображения, признатите от приходния орган разходи доближават ли се до себестойността на изграденото, което е било предмет на процесната продажба от страна на физическото лице, част от въпросите е следвало да се разрешат с назначаването на счетоводна експертиза. В РД са изложени съображения относно разходите, направени от жалбоподателя във връзка с договора за строителство с "Пасстрой" ЕООД, без обаче да става ясно тези разходи в стойността на признатите или в размера на непризнатите разходи са отнесени. Дадените указания са изпълнени от състава на Административен съд - Велико Търново. При повторното разглеждане на делото от Административен съд - Велико Търново е назначена указаната съдебно-икономическа експертиза, но същата е заличена предвид процесуалното поведение на жалбоподателя, който изрично е заявил, че не може да заплати депозит за вещо лице. С това си процесуално действие съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, нито делото е останало неизяснено от фактическа страна. Предвид разпределението на доказателствената тежест съгласно правилото по чл. 124, ал. 2 ДОПК, в доказателствена тежест на ревизираното лице е да обори фактическите констатации по РА. В този смисъл оплакването на касатора за незаконосъобразност на решението поради неспазване указанията на ВАС се явява неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите. Посочил е, че са налице основания за облагане доходите на ревизираното лице по специалния ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че продажбата на поземления имот и на част от сградата, построена върху него е с предназначение за обществена дейност и е стопанска дейност. Доходът от тази дейност следва да се обложи по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, а не по чл. 33 от същия закон. Касаторът навежда доводи за материална незаконосъобразност на решението на АС Велико Търново, поради това, че е потвърден РА, който касаторът намира за нищожен. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и има изискуемата от закона форма, поради което не е нищожен. Неоснователен е доводът на касатора за неспазване на процедурата по неговото издаване, предвидена в чл. 117 ДОПК, като за това са изложени обстойни мотиви в Решение № 448/11.11.2010 на АСВТ и Решение № 11160/18.08.2011 на ВАС, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. В случая са спазени всички процесуални правила, въведени в ДОПК, за провеждането на ревизионното производство и издаването на ревизионния доклад и ревизионния акт. Няма законово пречка заповедите за изменение на заповед за възлагане на ревизия да бъдат издавани от други лица, различни от издателя на първата ЗВР, стига да е налице компетентност за това на тези лица, както е в процесния случай. С подписването на ревизионния доклад само от един от членовете на ревизиращия екип не е допуснато процесуално нарушение, което да е съществено, тъй като РД няма самостоятелно значение. Налице е волеизявление от другия орган по приходите, което обосновава валидност на констатациите в ревизионния доклад. Последният не би бил валиден, ако липсваше и неговият подпис, но при подписан ревизионен доклад от единия от двамата съставители, при наличието на обективни пречки за подпис от другия не следва, че той е нищожен. С издаване на РА, нарушението е санирано, без да е нарушено правото и възможността на страната за защита. Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил сключения договор за строителство между Евгени Иванов, в качеството му на инвеститор и "Пасстрой" ЕООД в качеството му на изпълнител за извършване на отделни строително - монтажни работи в процесната сграда, анекс от 06.07.2006 г. за промяна на цените и отделните видове СМР, като е определена цена 59136 лева, за която стойност е издадена и фактура № 25/28.09.2007 г., представен е Акт образец 19 от 01.12.2006 г. за извършените СМР на стойност 59136 лева, издадения РА № 150800374/20.06.2008 г. на ТД на НАП град Плевен. Приел е, че липсата на корекции на начисления ДДС по доставката на услугата, извършена от "Пасстрой" ЕООД се установява от самия РА на доставчика, при ревизията на който не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. Липсата на корекции означава, че самите органи по приходите са приели доставката с предмет СМР услуга за реална, съответно ДДС по нея за правилно и законосъобразно начислен. След като е налице официален акт, по силата на който не се извършва корекция на начисления ДДС при доставчика, то заплатената сума от жалбоподателя следва да бъде призната като разход и съответно със заплатената сума да бъдат увеличени направените от него разходи. Като разходи е призната сумата 59136 лева и ДДС в размер на 11827,20 лева за извършеното СМР. По съществото на спора първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС. Доказано е наличието на основание за прилагане на "Особени правила за ревизии" съгл. чл. 124 ДОПК и за доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и че е изпълнено условието за уведомяване ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122, ал. 2 ред. Поради изпълнение на тези изисквания правилно е прието, че са налице условията на ал. 2 ДОПК и съответно, фактическите констатации в РА следва да се смятат за верни до доказване на противното, защото наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Касаторът не е оборил с надлежно събрани доказателства и доказателствени средства презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА. Обосновано е прието, че по отношение на "Пасстрой" ЕООД доказаните разходи за извършени СМР са в размер на 59 136,00 лв., видно от представените по делото документи. Обоснован е и извода, че данъчните органи законосъобразно са определили в РА допълнителен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Съобразно изложените съображения, решението на Административен съд - Велико Търново като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5260,13 лв., съобразно материалния интерес и направеното искане в писмения отговор на касационната жалба. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,