Определение № 1101 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1930/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. срещу определение от 20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3965 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО-въззивни състави, IV „А“ състав, с което е оставена без уважение молбата и за допълване на решението по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена. Ответникът по частната жалба 112 ОУ „Стоян Заимов“ не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С решение № 20013145 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 68087 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, II ГК, 68 състав, 112 ОУ „Стоян Заимов“ е осъдено да заплати на А. Т. С. на основание чл.200 от КТ 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1784 лв. неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, станала на 28.05.2018 г., като искът за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. е отхвърлен. Училището е обжалвало пред Софийския градски съд решението в частите, с които исковете са били уважени, а ищцата в становището си е оспорила въззивната жалба и на свой ред е предявила насрещна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над 10 000 лв. до 12 000 лв. Софийският градски съд, ГО-въззивни състави, IV „А“ състав, с решение № 3076 от 4.11.2022 г. по гр. д. № 3965 по описа за 2022 г. е потвърдил решението на Софийския районен съд в обжалваните части. Пълномощникът на ищцата е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските и да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата процесуално представителство в размер, пропорционален на уважената и отхвърлената част от исковете. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският градски съд е оставил без уважение молбата, тъй като е приел, че поради неоснователност на въззивните жалби насрещните страни не си дължат взаимно разноски. Този извод в обжалваното определение противоречи на процесуалния закон. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които са приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно пълномощникът да е защитил определен правен интерес и по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата/ в този смисъл са цитираните в частната жалба определения № 909 от 15.12.2014 год. по т. д. № 1804/2014 г. на I ТО и № 242 10.04.2019 г. по ч.т.д. № 610/2019 г. на II ТО на ВКС/. В случая пълномощникът е осъществил правна защита срещу въззивна жалба и защитеният интерес е равен на цената на уважените искове, в която част първоинстанционното решение е потвърдено. Пълномощно, което важи за всички инстанции, е приложено към исковата молба и в него е посочено като основание за оказване на безплатна правна защита разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата. Следователно на пълномощника на ищцата се дължи за защитата пред втората инстанция адвокатско възнаграждение, което е съразмерно с имуществения интерес на страната-потвърждаването на уважените части от исковете общо в размер на 11784 лв. Това възнаграждение, изчислено съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/приложима редакция-ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г./, възлиза на 883,52 лв. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него трябва да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено решението на Софийския градски съд, като на адвокат С. К. се присъди на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 883,52 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение