Определение № 490 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2018 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., чрез юрисконсулт Л. Х., срещу въззивно определение № 681/15.06.2018 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 322/2018 г. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Н. Г. И. не отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Представено е изложение с основания за допускане на касационното обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима. Всички въззивни определения, постановени в заповедното производство, включително и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, както е разяснено в т. 8 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК ВКС. В тази категория е и актът по чл. 415, ал. 2 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.), аналогичен на чл. 415, ал 5 ГПК при сега действащата редакция. В случая въззивният съд е потвърдил определение на първостепенния Софийски районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. № 809/2014 г. по описа на 3-ти състав на същия съд. Актът на въззивната инстанция е окончателен. По изложените съображения частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Указанията, дадени от съда във въззивното определение, че то може да се обжалва пред ВКС, както и последващото администриране на частната касационна жалба, не обвързват настоящия състав, който и сам, служебно, извършва преценка за допустимост на образуваното пред него производство. Мотивиран от горното, съдът