Определение № 17 от 11.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2616/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл.407 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул Инс” АД, срещу разпореждане от 25.05.2021 г. по в. гр. д. № 3782/2020 г. на Апелативен съд - С., в частта, в която е постановено издаване в полза на ищеца К. Й. М. на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател – ответник по исковете, за законната лихва върху присъдената от СГС сума от 70 000 лева за периода от 14.11.2016г. до окончателното плащане. Частният жалбоподател иска отмяна на разпореждането в атакуваната му част, като поддържа, че с него е постановено повторно издаване на изпълнителен лист за вземане, за което вече е издаден изпълнителен лист от СГС като първа инстанция. Твърди, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта относно присъдените с него вземания за главница по чл.432, ал.1 КЗ от 70 000 лева и за законната лихва върху тази сума за периода от 14.11.2016 г. до окончателното й плащане, за които вземания първа инстанция е издала и изпълнителен лист на 21.02.2020 г. Апелативният съд е присъдил допълнително с решението си в полза на ищеца законна лихва върху посочената главница и за периода от 12.08.2016г. до 14.11.2016г., но освен за лихвата за този период е постановил издаване на изпълнителен лист и за законната лихва върху главницата от 70 000 лева за периода от 14.11.2016 г. до окончателното й плащане, за която вече е издаден изпълнителен лист от първата инстанция. Ответникът по частната жалба, К. Й. М., моли същата да се остави без уважения като за неоснователна. Поддържа, че във връзка с направено вече възражение от длъжника в изпълнителното производство ищецът – взискател е изразил становище, че действително е налице допусната грешка от апелативния съд при издаването на изпълнителния лист, като застрахователното дружество следва да заплати само лихва за периода от 12.08.2016г. до 13.11.2016г. вкл. върху главницата от 70 000 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. Софийски градски съд е осъдил ответника по исковете ЗД „Бул Инс” АД да заплати на ищеца К. Й. М. обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ в размер на 120 000 лева, ведно със законна лихва върху тази главница за периода от 14.11.2016г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил претенциите за разликата от 120 000 лева до 200 000 лева и за законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2016г. до 14.11.2016г. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила единствено в частта за присъдената главница от 70 000 лева, ведно със законна лихва върху нея за периода от 14.11.2016г. до окончателното й плащане. По реда на инстанционния контрол въззивният съд е присъдил в полза на ищеца и законна лихва върху главницата от 120 000 лева за периода от 12.08.2016г. до 14.11.2016г., като в останалата обжалвана част е потвърдил решението на СГС. По молба на ищеца от 07.05.2021г. „за издаване на изпълнителен лист за присъденото обезщетение, ведно със законната лихва“ апелативният съд е разпоредил издаване в полза на ищеца на изпълнителен лист и за законната лихва върху присъдената от СГС главница от 70 000 лева, считано от 12.08.2016г. до окончателното й плащане. Разпореждането в обжалваната част е недопустимо. Изпълнително основание за притезанието за законна лихва върху сумата от 70 000 лева за периода от 14.11.2016г. до окончателното й плащане е необжалваното влязло в сила в тази част първоинстанционно решение. Вземането за посочената законна лихва не е било предмет на въззивното производство и решение, поради което по отношение на него липсва постановен от апелативния съд акт, подлежащ на незабавно изпълнение по смисъла на чл.405, ал.2, предл. 2-ро ГПК. Ето защо, на основание чл.405, ал.2 ГПК, компетентен да издаде изпълнителен лист за тази лихва не е въззивният, а първоинстанционният съд. На второ място, съгласно на чл.408 и чл.409 ГПК, за едно вземане се издава само един изпълнителен лист (в един екземпляр) като нов изпълнителен лист за същото вземане може да се издаде единствено под формата на дубликат при основанията и по реда на чл.409 ГПК. В случая, след издаване от компетентния първоинстанционен съд на изпълнителен лист за законната лихва върху сумата от 70 000 лева за периода от 14.11.2016г. до окончателното й плащане, въззивният съд в нарушение на забраната по чл.408 ГПК повторно е издал изпълнителен лист за същото вземане извън хипотезите и реда на чл.409 ГПК, поради което разпореждането му в тази част е недопустимо. С оглед горното, разпореждането на въззивния съд в атакуваната част следва да се обезсили, ведно с издадения въз основа на него изпълнителен лист за същото вземане. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК