Решение № 4344 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К., гражданка на Република Турция, родена на [дата], чрез адвокат Е. Гривова, срещу Решение № 32850/08.10.2025 г., постановено по адм.д. № 6886/2025 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, издаден от първи секретар, консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Анкара, Република Турция, на основание чл. 26 вр. чл.10 ал.1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът - първи секретар, консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Анкара, Република Турция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд София-град е бил отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, издаден от първи секретар, консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Анкара, Република Турция, на основание чл. 26 вр. чл.10 ал.1, т. 23 от ЗЧРБ. Административният съд е отхвърлил подадената срещу горепосочения акт жалба като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел, че целта на ЗЧРБ е спазена, както и че не са оборени констатациите на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Прието е за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление ANK25001766V, подадено на 19.03.2025 от М. К. за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Жалбоподателката е заявила, че е търговски представител в „МБС Баланс Макиналаръ Тасаръм Иншаат Санаии Be Тйджарет Лимитед Ширкети“, регистрирано в регистър БУЛСТАТ с [заличен текст], като К. е управител и представител на Търговското представителство. Към заявлението са приложени: копие от паспорта на М. К., решение за вписване, сертификат, годишна програма-договор за наем, наем-квитанция, удостоверение анекс към договор за наем, свидетелство за съдимост, лична карта, застраховка, виза. Представен е договор за наем на недвижим имот от 04.03.2025 г., сключен в град Пловдив, с който М. Х. П. като наемодател предоставя на М. К. и двама нейни колеги - също търговски представители на дружеството, апартамент, находящ се в град Пловдив, [улица], като договорът за наем е сключен от пълномощника на К. С. С. С., за когото е представено и нотариално заверено пълномощно за сключването на договора. Договорена е месечна наемна цена в размер на 1200 лева, като наемната цена е плащана своевременно на наемодателя. Договорът за наем също е нотариално заверен с peг. № 1318 от 04.03.2025 г. от нотариус М. П.-Атанасова, peг. № 483 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Пловдив. Представена е и декларация, нотариално заверена от 04.02.2025 г. от И. Тотева — нотариус с per. № 088 на Нотариалната камара, с която Г. С. Й., прокурист на „Интертед“ АД гр. Стара Загора декларира, че е предоставил на търговското представителство „МБС Баланс Макиналаръ Тасаръм Инашаат Санаии Ве Тиджарет Лимитед Ширкети“ за ползване офис, находящ се в ТЦ „Централни хали“ в град Пловдив, [улица], както и че е сключен между търговското представителство и „Интертед“ АД договор за наем № 2981 от 27.01.2025 г., за офис № 1-17А с площ от 11,25 кв.м в Търговски център „Централни хали“ в град Пловдив. В хода на административното производство е извършена проверка относно наличие на условията за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. Посетен е адрес: гр. Пловдив, [улица]. За извършената проверка е изготвена докладна записка № 5386р-3922 от 02.06.2025 г., в която е отбелязано, че на адреса не е установена М. К., както и присъствие на друго лице. На място е проведен разговор със собственика на имота, която е заявила, че М. К. я е потърсила, за да наеме имота, за който е имало обява. От направена справка се е установило, че в имота живее наемател гражданин на Италия, за които собственичката твърди, че е предишен наемател, но в съгласувателната процедура е записано, че и от други лица е посочен същия адрес, като такъв на пребиваване. В хода на проверката, от страна на ДАНС-Пловдив е изразено отрицателно становище в Националната визова система във връзка с постъпили за съгласуване заявления за издаване на визи за дългосрочно пребиваване от Посолство на Република България в Анкара на следните турски граждани: T. M. A. - род. [дата на раждане], заявление за виза № ANK25001765/19.03.2025 г. M. K. - род. [дата на раждане], заявление за виза № ANK25001766/19.03.2025 г. E. .A. - род. [дата на раждане], заявление за виза, № ANK25001767/1:9.03.2025 г. Пояснено е, че посочените лица са кандидатствали на основание чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - регистрирано в страната търговско представителство на чуждестранно търговско дружество „МБС Баланс Макиналаръ Тасаръм Иншаат Санаии Be Тиджарет Лимитед Ширкети” (ЕИК: 181319149). За адрес на търговското представителство е посочен: гр. Пловдив, [улица], ТЦ „Централни хали”, ет.1 офис 1-17А. Горепосоченият офис е бил ползван от дружество, осъществяващо преводи и посредническа дейност по регистрация на чужди граждани в страната - „Керем” ООД (ЕИК: 115731485). Установено е, че през последните 3 години, предшестващи проверката, на този адрес формално са били регистрирани над 80 търговски представителства. В резултат от данните от извършената проверка е направен извод, че от М. К. е предоставена невярна информация, с цел единствено да бъдат изпълнени формално изискванията на НУРИВОВР и ЗЧРБ, за получаването на виза и последващо право на пребиваване в Република България, което изпълнява хипотезата на чл. 10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ. Изготвено е становище, с което се предлага да се направи отказ по заявлението на М. К. за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България, на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. На основание чл. 26 вр. чл.10 ал.1 т. 23 от ЗЧРБ, от страна на първия секретар, консулско длъжностно лице в посолството на Република България в Анкара, Република Турция на М. К. е отказано предоставяне на право на дългосрочно пребиваване в Република България на основание чл. 26, вр. чл.10 ал.1, т. 23 от ЗЧРБ. Административен съд София-град е отхвърлил подадената срещу този акт жалба от М. К., като е приел, че е установено наличие на регламентираните в ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на отказ за разрешение за продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото не са представени доказателства, че разполага с осигурено жилище и че извършва търговска дейност чрез търговско представителство. Решението е правилно. В постановения акт вярно е установена фактическата обстановка, като подробно са анализирани и обсъдени всички твърдения и възражения на страните и представените по делото доказателства. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Търговското представителство е свързано с реално осъществяване на дейност, независимо че нейният обем не е от съществено значение, като това е едно от основанията за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на Република България по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяване на дейност от дружеството, което представлява. При осъществяване на функциите си, представителят следва да има реално установена връзка с Република България, какъвто не е настоящият случай. От страна на М. К. формално е представен сертификат, издаден от БТПП с № 961 от 10.03.2025 г. за търговско представителство с наименование МБС Баланс Макиналаръ Тасаръм Иншаат Санаии Be Тиджарет Лимитед Ширкети” и адрес: гр. Пловдив, [улица], ТЦ „Централни хали”, ет.1 офис 1-17А. Заявеното обстоятелство е опровергано от събраните данни в рамките на административната проверка предоставените данни от ДАНС – Пловдив, обосноваващи издаване на отрицателно становище по отношение на М. К.. При извършената на 02.06.2025 г. проверка от служители на сектор „Миграция“ при ОДМВР - Пловдив, за което е съставена докладна записка № 5386р-3922, е установено, че на декларирания адрес на постоянно пребиваване в Република България на М. К.: гр. Пловдив, [улица], не е установена М. К., както и присъствие на друго лице. От направена справка се е установило, че в имота живее наемател, който е гражданин на Италия, като в съгласувателната процедура е записано, че и от други лица е посочен същият адрес, като такъв на пребиваване. Предвид така установеното, обосновано съдът е приел, че заявените от М. К. обстоятелства, с оглед пребиваване и упражняване на търговска дейност, не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Заявените от кандидата за разрешение за дъгосрочно пребиваване данни не отговарят на фактическите установявания по делото. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания посредством декларирането на неверни данни не съставлява изпълнение на материалноправните предпоставки на закона, изискуеми за издаването на разрешение за продължително пребиваване. Административен съд София-град правилно е установил приложимия закон и е направил извод, че отказът на административния орган е законосъобразен, поради което решението му, с което жалбата на М. К. е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,