Решение № 15126 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2018 г.

Решение № 15126 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново (ДД "ОДОП") при ЦУ на Националната агенция за приходите и от Л. Иванов, действащ като ЕТ "Искра – 55 – Л. Иванов", [населено място], [адрес], против решение № 471/11.12.2017 г., постановено по адм. дело № 522/2017 г. по описа на Административния съд – Велико Търново.

Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04000416005697-091-001 от 15.03.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 160/13.06.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта по ЗДДС за данъчни периоди от месец 01.2011 г. и месец 05.2011 г., относно определеният допълнително за внасяне ДДС в размер на 2479, 46 лв. и лихви в размер на 1528, 17 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - Л. Иванов, действащ като ЕТ "Искра - 55 - Л. Иванов", оспорва жалбата в подадената от него касационна жалба.

Л. Иванов, действащ като ЕТ "Искра - 55 - Л. Иванов" обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му, относно определените допълнителни задължения за внасяне за ДДС за данъчни периоди: м. 01; м. 05; м. 06; м. 07. 2011 г. и съответните лихви; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2014 г. в размер на 78 760, 81 лв. и лихви в размер на 44 686, 63 лв., както и определените за същия период осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО в размер на 10 423, 25 лв. и лихви в размер на 4 608, 62 лв и ЗО в размер на 4 684, 61 лв. и съответните лихви върху тях в размер на 1914, 96 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част.

Ответната страна по тази жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново (ДД "ОДОП") при ЦУ на Националната агенция за приходите, оспорва жалбата в писмен отговор от 9.02.2018 г.

Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, като разгледани по същество намира следното:

Ревизията е извършена по особения ред визиран в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-04000416005697-091-001 от 15.03.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 160/13.06.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Л. Иванов, действащ като ЕТ "Искра - 55 - Л. Иванов", [населено място] са определени задължения, както следва:

• задължения за допълнително внасяне на ДДС за данъчни периоди месец 01, месец 05, месец 06 и месец 07.2011 г. в размер на 36 751, ЗЗ лв. и лихви за просрочие в размер на 22694, 13 лв.;

• данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2014 г. в размер на 78 760, 81 лв. и лихви върху установената главница в размер на 44686, 63 лв.;

• осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2014 г. в размер на 10 423, 25 лв. и лихви в размер на 4 608, 62 лв.; - задължения за ЗО за същия период в размер на 4 684, 61 лв. и лихви в размер на 1914, 96 лв. Процесния РА е издаден при повторна ревизия, извършена в изпълнение на Решение № 238/09.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново, с което РА № Р04001515008008-091 -001/12.05.2016 г. е отменен по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК и преписката е върната на компетентния орган за възлагане на нова ревизия за определяне задълженията на ревизираното лице.

С обжалваното решение административния съд е отменил РА в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 2479, 46 лв. и лихви в размер на 1528, 17 лв. за данъчни периоди от месец 01.2011 г. и месец 05.2011 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част, като е осъдил едноличния търговец да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП, сумата от 4483, 73 лв., представляваща разноски по делото.

За да постанови решението съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Съдът е изложил подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и извършените насрещни проверки.

Отделяйки спорното от безспорното, решаващия съд е определил предмета на спора, а именно - правилно и законосъобразно ли органите по приходите са извършили ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 от ДОПК, налице ли са твърдяните хипотези на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и дали цените по НА, с които са продадени недвижими имоти и за които са декларирани от търговеца приходи от облагаеми доставки, съответстват на действително платените от купувачите суми по сделките, респективно ако се приеме, че приходите от тези процесни сделки са по-високи, правилно ли са определени облагаемите данъчни основи, съответно - дължимите данъци.

В хода на ревизията приходните органи са установили, че въз основа на учредено право на строеж върху парцел УПИ IХ, кв. 14 Ген Тошево № 8-12, жалбоподателят е построил жилищна сграда, като при продажбата на обособените обекти е констатирана разлика между уговорената и реално заплатена сума и фактурираната такава.

Подробно са посочени купувачите, стойността на сделката по НА, по предварителен договор и стойността по издадена ф-ра Обсъдени са и представени вноски бележки и квитанции досежно реално заплатените суми и е прието, че разликата между платените суми и фактурираните такива са укрити приходи, тъй като същевременно в ГДД и ОПР /л. 1412 и сл., папка 7 от преписката/, ревизираното лице е декларирало нетни приходи от продажби в по-нисък размер от действително реализираните. Тези обстоятелства са дали основание на ревизиращите за извършване на ревизията по особения ред.

Предвид тези данни административният съд е приел, че правилно органите на приходната администрация са определили данъчната основа за облагане по особения ред, тъй като са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. В тази връзка са изложени подробни и обосновани мотиви, които съответстват на събраните доказателства. За безспорно установено е прието, че се доказва хипотезата на т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи, тъй като в хода на ревизията се установяват несъответствия от цените по НА, с които са продадени недвижими имоти и, за които са декларирани от търговеца приходи от облагаеми доставки, и същите не съответстват на действително платените от купувачите суми по сделките. Решаващият състав е изложил мотиви във връзка с наличието на предпоставките и по т. 4 от чл. 122, доколкото водената от едноличния търговец счетоводна отчетност за ревизирания период не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В тази връзка съдът подробно е обсъдил представеното от жалбоподателя Удостоверение за възникнало произшествие рег. № 1817/5.10.2012 г., издадено от Районна служба "ПБЗН" - Плевен към МВР, съгласно което на 31.08.2012 г. е възникнал пожар в недвижим имот, собственост на Л. Иванов, при който са унищожени лични документи на собственика, които търговецът твърди, че са всичките му счетоводни документи до този момент.

Административният съд е приел извода на приходната администрация, че предвид това обстоятелство е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, според който регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си. В обжалваното решение е прието, че е жалбоподателят е изпълнил само първото изискване на разпоредбата – ревизираното лице е уведомил приходната администрация, че във връзка с възникнал пожар на 31.01.2012 г. са изгорели всички документи и касови апарати на фирмата от момента на нейното възникване до датата на пожара /Уведомление вх. № 14710/17.10.2012 г./, но не е спазено второто кумулативно изискване - да осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.

Във връзка с твърдения на жалбоподателя, че разликата в сумите по продажбите са във връзка с предоставени в заем средства съдът подробно е обсъдил приетите в хода на съдебното производство Записи на Заповед от 12.01.2011 г. (лист. 72 от делото) и от 19.11.2010 г. (лист 68 от делото), според които Л. Иванов (издател) безусловно се е задължил да заплати на поемателя С. Иванова сумата от 7000 лв., както и на В. Сурджийски сумата от 26000 лв. Изложени са убедителни мотиви, че записът на заповед не представлява доказателство за предаване на определена сума между лицата цитирани в заповедите, на определено основание. Решаващия съд е обсъдил обстоятелството, че жалбоподателят не е представил договор за заем и не е посочил срок на връщане на процесните суми, както и доказателства относно връщането на същите към настоящия момент, кога и по какъв начин. Посочено е също, че заемът който лицето твърди да е получил не е деклариран в подадената от него декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /л. 1640 и сл., папка 8 от преписката/.

В частта по ЗДДС:

Административния съд е приел от фактическа страна за установено, че органът по приходите е начислил допълнително ДДС, както следва:

• за данъчни периоди м. 01 и м. 05.2011 г., във връзка с направените констатации на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и извършения анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, по аналог на чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 53, 68 лв. по фактури издадени от "Ка Маркет" ЕООД, нотариус П. Цанкова, Информационно обслужване и "ЧЕЗ Електро България" АД;

• за данъчни периоди м. 01 и м. 05.2011 г. на основание чл. 82 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 2 и ал. З от ЗДДС е формирана данъчна основа посочена в табличен вид на стр. 15 от РА и е начислен ДДС в общ размер 35 886, 45 лв.

За безспорно установено е прието, че в хода на ревизията жалбоподателя не е представил изисканите му първични счетоводни документи, по които е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, както и че с Уведомление вх. № 14710/17.10.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново, Офис Плевен жалбоподателят е уведомил приходната администрация, че във връзка с възникнал пожар на 31.08.2012 г. са изгорели всички документи и касови апарати на фирмата от момента на нейното възникване до момента на пожара /л. 650, папка 3 от преписката/. Търговецът е представил копия на част от изисканите фактури, сред които липсват тези издадени от "Ка Маркет" ЕООД, нотариус П. Цанкова, Информационно обслужване и "ЧЕЗ Електро България" АД. Отново са изложени мотиви относно приложението на чл. 58, ал. 2 ППЗДДС. В тази връзка съдът е приел, че не се установява наличието на условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на 53, 68 лв., свързано с притежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

По отношение на сделките с недвижими имоти извършени от едноличния търговец е установено, че повечето случаи купувачите са заплатили закупените имоти на авансови вноски, направени през 2007 г. и 2008 г., преди прехвърлянето им с нотариален акт през 2010 г. и 2011 г., а някои от тях са направили плащания към жалбоподателя в периода преди регистрацията му по ЗДДС (22.10.2007 г.), в които случаи няма данни да е издавана фактура, или е издавана опростена такава. Подробно са индивидуализирани имотите и лицата. Предвид тези данни в хода на ревизията е формирана допълнителна данъчна основа за облагане с ДДС в размер съответстващ на установената нефактурирана от жалбоподателя част от доставката, увеличена с размера на дължимите по реда на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС - данък по ЗМДТ, такса вписване и нотариална такса. При определяне размера на данъчната основа и дължимия ДДС ревизиращите са приели, че данъкът е включен в извършеното плащане - чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.

Съдът е изложил мотиви, че приходите от тези продажби е следвало да бъдат отчетени към датите на нотариалните актове, когато възниква и данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, извършването на авансови плащания, за които не са издадени фактури към момента на изискуемостта на данъка по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, не изключва дължимостта на данъка за данъчни периоди м. 01.2011 г. и м. 05.2011 г., съответно отчитането на приходи през 2011 г. във връзка с продажбите по НА. Прието е, че доставките са извършени през 2011 г., когато ревизираното лице е било регистрирано по ЗДДС и по отношение на издадените фактури за получени авансови плащания, данъкът е изискуем на датата на прехвърляне на собствеността - на датата на нотариалния акт. Решаващият състав е възприел констатациите на ревизиращите, в тази част за правилни.

За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 2479, 46 лв. и лихви в размер на 1528, 17 лв. за данъчни периоди от месец 01.2011 г. и месец 05.2011 г., първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при ревизията неправилно е увеличена данъчната основа с данък по ЗМДТ, такса вписване и нотариална такса. Обсъдил е разпоредбите на чл. 26, ал. 2, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, чл. 15 от ППЗДДС и е счел, че приложението им е изключено от чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, съобразно който в данъчната основа не се включват сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Посочил е още, че чл. 79, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност изрично сочи, че в данъчната основа не се включват сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка. Позовавайки се и на мотивите на СЕС в Решение от 28.07.2010 г. по дело С- 228/09 г., т. 40 съдът е приел, че когато данъкът не е платен от името и за сметка на доставчика, макар и да е свързан с доставката, то същият не следва да участва при формирането на данъчната основа за облагане с ДДС, поради което незаконосъобразно с РА са увеличени данъчните основани по процесните доставки и за разликата е доначислен ДДС.

В частта по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ

Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с РА на жалбоподателя е определена данъчна основа за доходите от дейността му като едноличен търговец с фирма "Искра-55-Л. Иванов" за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер за процесните периоди на 78 760, 81 лв. и лихви - 44 686, 63 лв.

Относно увеличения финансов резултат на търговеца за 2009 г., 2010 г. и 2012 г" на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, по повод непризнатите разходи на търговеца по представени в ревизионното производство фактури за извършени покупки. В тази връзка, решаващият съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Прието е, че за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който да отразява вярно действителна стопанската операция, както е посочено в ЗКПО.

По отношение на фактура № 000014179/01.06.2010., издадена от Община Плевен с предмет - право на строеж върху парцел УПИ IX кв. 14 бул. Ген. Тошев № 8-12 с площ 805 кв. м. за установено съдът е приел, че в НА е посочена данъчна оценка на право на строеж - 251940 лв., и че срещу учреденото право на строеж едноличният търговец се задължава да предаде на учредителя Община-Плевен четири апартамента от бъдещата жилищна сграда. На 1.06.2010 г. от Община-Плевен е издадена фактура № 000014179, а от жалбоподателя е издадена фактура № 55/1.06.2010 г. с предмет - продажба на апартаменти срещу право на строеж. Съдът е посочил, че тази фактура не е представена в хода на първата и втората ревизия, както и до приключване на съдебното дирене. Обсъдени са дневниците за продажби и представените счетоводни сметки за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г., и е възприет извода на приходната администрация, че така представените счетоводни операции, сочат, че през отчетен период 2010 г., стойността на фактурата за покупка на право на строеж и за която търговецът претендира, че е направил разход е реално сторнирана, като същата е била осчетоводена в предходен отчетен период - 2007 г. Въз основа на представения хронологичен регистър на взетите счетоводни операции по всички сметки за 2011 г., представен единствено за този отчетен период, органите по приходите са определили себестойността на отписаните по кредита на с-ка 303 /вероятно "Продукция"/ през 2011 година апартаменти на стойност 230156, 74 лв., продадени с нотариален акт през същата година от жалбоподателя, която себестойност е призната като разход за данъчни цели.

За 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя с неотчетените приходи от отдаван под наем на гараж на П. Александрова, А. Цинцарска и ЕТ "Маратон-С. Стоянов", продажба на гараж, както и установените неотчетени приходи във връзка с продажбата на недвижими имоти, по издадени нотариални актове на купувачите С. Иванова, Р. Стойнова и В. Лазаров, А. Измайлов, А. Александров и Е. Ординат, Х. Нешева, З. Пашалова и В. Петров.

Решаващият съдебен състав е се е позовал на НСС 18 "Приходи", съгласно който при продажба на недвижими имоти приходът се признава след прехвърляне на правото на собственост на купувача. В случая реализираните приходи от продажбата на недвижимите имоти не са отчетени по предвидения ред. Според съда заплатените от купувачите цени по сделките са безспорно установени въз основа на редица платежни документи, като освен квитанции, в някои случаи от купувачите са представени и платежни нареждания за заплатени по банков път суми и издадени фактури с приложени фискални касови бонове към тях. Посочено е, че всички представени квитанции са с поставен печат на ЕТ "Искра - 55 - Л. Иванов" и почти всички с поставен подпис на търговеца. При тези фактически установявания, след прехвърлянето на недвижимите имоти на цени надвишаващи вписаните в нотариалния акт, за търговеца е възникнало задължение да документира, отчете и декларира приходите реализирани по сделките, предмет на процесните нотариални актове. Според съда, тези действия търговецът е следвало да предприеме, независимо от авансовите плащания в предходен период. Възприет е крайният извод, че законосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя със сумите на неотчетените приходи от продажба на недвижими имоти за процесните периоди и отдаване под наем на гараж.

В частта по КСО и ЗЗО

С РА са определени осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2014 г. в размер на 10 423, 25 лв. и лихви в размер на 4 608, 62 лв.; - задължения за ЗО за същия период в размер на 4 684, 61 лв. и лихви в размер на 1914, 96 лв.

В хода на ревизията е установено, че Л. Иванов е декларирал и внасял авансови осигурителни вноски за ДОО и ЗО в качеството си на самоосигуряващо се лице - едноличен търговец, за част от ревизирания период. За периода 1.01.2009 г. - 31.08.2012 г. и 21.05.2014 г. -31.12.2014 г. ревизираното лице е подало декларации образец № 1, съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12. 2005 г. на МФ (ДВ бр. 7 от 2007 г.), но не е подал декларация образец 1 за всички периоди, през които е извършвал трудова дейност като собственик на ЕТ. Предвид установената фактическа обстановка, органите по приходите са направили извода, че жалбоподателят, в качеството си на ЕТ "Искра - 55 - Л. Иванов", е извършвал трудова дейност и за периода, за който е декларирал прекъсване на осигуряване и трудова дейност от 5.02.2013 г. до 21.05.2014 г., като същевременно при ревизията са установени приходи/доходи на едноличният търговец, за които са дължими осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО на основание чл. 6, ал. 8 от КСО (в съответстващата му редакция).

Административния съд е възприел извода, че законосъобразно по реда на чл. 122 във връзка с чл. 124а от ДОПК (при съобразяване на материално- правния характер на нормата на чл. 124а от ДОПК, влязла в сила от 15.02.2011 г.) и на основание чл. 6, ал. 8 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице, са определени допълнително дължими авансови осигурителни вноски за ДОО и ЗО върху минималния месечен размер на осигурителния доход, , както и годишни изравнителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО, върху годишен осигурителен доход, определен на база установения при ревизията облагаем доход по ЗДДФЛ.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.

Настоящият състав на ВАС, първо отделение смята доводите изложени в касационната жалба за неоснователни.

Противно на доводите в жалбата, тълкуванията на СЕС в Решението по дело С- 106/10 г. са относими, тъй като касаят разпоредбите на чл. 78 и 79 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета. Същите са транспонирани в националното законодателство с нормите на чл. 26 от ЗДДС, които следва да се тълкуват в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 ЕО за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. Съгласно т. 32 от цитираното Решение по дело С- 106/10 г., разпоредбите на чл. 78 и чл. 79 от Директивата сочат, че данъчната основа включва а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност; б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане, като за целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи. Нормата на чл. 79, § 1, б. "в" предвижда, че данъчната основа не включва сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка. СЕС уточнява, че за да се установи дали съответният данък трябва да бъде включен в данъчната основа за начисляване на ДДС или обратно да бъде изключен от нея, следва да се определи, от една страна, дали той попада в обхвата на понятието "данъци, мита, налози и такси" по смисъла на чл. 78, § 1, б. "а" от Директивата, и от друга страна, дали по отношение на него се прилага изключението, предвидено в член 79, § 1, буква в) от тази Директива. В т. 34 от Решение от 22 декември 2010 г. по дело Комисия/Австрия С -433/09 СЕС е посочил, че за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки, че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с тази доставка. Определящо още за включването на дадена такса или данък в стойността на данъчната основа е и дали доставчикът ги е платил от свое име и за своя собствена сметка – т. 40 от Решение от 20 май 2010 г. по дело Комисия/Полша, дело С- 228/09.

Визираните разяснения от СЕС сочат, че съответните местен данък, такса за вписване и нотариална такса следва да се включат в данъчната основа на доставката при наличието на две кумулативни предпоставки: заплатените данък и такси да са свързани с доставката и същите да са за сметка на доставчика. В случая е безспорно, че заплатените данък и такси са свързани с доставките, както и, че местният данък, нотариалната такса и таксата за вписване са заплатени от получателите по тях. При липсата на ангажирани доказателства същите реално да са изплатени от името и за сметка на доставчика, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е неприложима.

С оглед на изложеното съдът е постановил решение, което не страда от пороците наведени с касационната жалба и като правилно в тази си част следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Л. Иванов, действащ като ЕТ "Искра – 55 – Л. Иванов".

Настоящият състав на ВАС, първо отделение смята доводите изложени в касационната жалба за неоснователни.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, в обжалваната част. Касационните оплаквания на жалбоподателя съдържат основно доводи, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.

Правилно решаващият съд е приел за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, даващо основание за преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 а ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и ДДС, и осигурителния доход за установяване на задължителни осигурителни вноски на Л. Иванов, действащ като ЕТ "Искра – Л. Иванов".

Като неоснователно следва да бъде отхвърлено направеното от жалбоподателя оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е възприел констатациите за наличието на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, доказателства в тази връзка не са представени. От данните по делото се установява, че с определение от 1.08.2017 г. административния съд е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства (освен представеното в хода на ревизията Удостоверение за възникнало произшествие рег. № 1817/5.10.2012 г., издадено от Районна служба "ПБЗН" - Плевен към МВР) в подкрепа на твърденията си, че при пожара е унищожена счетоводната документация, водена от търговеца през ревизирания период. След това са проведени заседания по делото – съответно на 19.09.2017 г. на които не е присъствал представител на ревизираното лице и на 10.10.2017 г., в което жалбоподателят се е явил лично и представя Запис на заповед. Според данните обективирани в заповедта Л. Иванов се задължава да заплати безусловно на В. Сураджийски сумата от 26 300 лв. По делото не са представени други доказателства в тази връзка.

Видно от протокола за проведеното последно заседание на 21.11.207 г. жалбоподателят отново не се е явил и от него са представени по куриер единствено вх. № 6078/20.11.2017 г. Запис на заповед от 12.01.2011 г., с която Л. Иванов се задължава да заплати безусловно на С. Иванова сумата от 7000 лв.

Тези представени доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно е прието, че не се установява твърдения факт, че тези суми представляват предоставени в заем средства.

Всички представени в хода на ревизията копия на фактури са взети предвид от органа по приходите при определяне данъчните задължения на лицето, поради което е неоснователно и неподкрепено с доказателства твърдението в касационната жалба, че са представени копия от фактури/неконкретизирани/, за които не е извършена проверка досежно реално извършване на доставките.

Не може да бъде споделен касационни довод за нарушение на принципа на чл. 5 от ДОПК, тъй като при повторната ревизия са взети предвид всички представени доказателства относно извършени разходи. Както беше посочено, въз основа на представения хронологичен регистър на взетите счетоводни операции по всички сметки за 2011 г., представен единствено за този отчетен период, органите по приходите са определили себестойността на отписаните по кредита на с-ка 303 /вероятно "Продукция/ през 2011 година апартаменти на стойност 230156, 74 лв., продадени с нотариален акт през същата година от жалбоподателя, която себестойност е призната като разход за данъчни цели. Посочените в касационната жалба фактури за извършени разходи за покупки, не са признати за съответните финансови години, поради липсата на документална им обоснованост.

Неоснователни са доводите, че част от сумите предоставени му от В. Сураджийски не са част от договорената продажна е на недвижимите имоти, а представляват заемни средства за довършителни строителни дейности. Тези доводи са поддържани пред първоинстанционния съд и са подробно обсъдени, поради което не следва да бъдат повтаряни.

Относно А. Александров действително не са представени писмени доказателства, но предвид останалите факти и механизма на извършените продажби следва да бъдат кредитирани обясненията на лицето, че не е запазило квитанцията за платените междинни плащания.

Неоснователни са останалите доводи на касатора, за липса по положен от него подпис върху квитанциите, тъй като така както е приел АС върху процесните квитанции са поставени печат на търговеца и подпис. От лицето в хода на съдебното обжалване не е твърдено, че подписа не изхожда от негов служител и не е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед на изложеното и при липса на други доводи решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните от касаторите касационни основания.

Предвид крайният съдебен акт разноски не се дължат на страните

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,