Определение № 1546 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Лендиво" ООД, представлявано от Изпълнителния директор С. Топузаков, чрез процесуален представител юрк. Пелтекова, срещу определение № 2260/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 611/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен /АС Сливен/, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 2052/05.11.2025 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател развива доводи, че определението е неправилно. Твърди, че при предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), и спор между страните по делото, първоинстанционният съд е следвало да укаже на насрещната страна да докаже материалното си затруднение. Излага подробни съображения за прекомерност на определения размер на адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде отказано присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение или евентуално да бъде намален размера му. Прави искане за спиране на производството до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2025г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС), образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“. Ответникът по частна жалба - И. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Мавров, в писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С решение № 2052/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 611/2025 г. на Административен съд – Сливен, по жалба на И. Д. Д., е обявен за нищожен отказ на "Лендиво" ООД в качеството му на администратор на лични данни, формиран в писмо от 10.09.2025г. за предоставяне на копие от лични данни за периода, посочен в решението и преписката е върната на "Лендиво" ООД за ново произнасяне по искането на И. Д. Д.. Със същото решение "Лендиво" ООД е осъдено да заплати на И. Д. Д. 10 лева разноски по делото, както и 900 лева адвокатско възнаграждение на адв. М. Мавров, за предоставена, на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на И. Д. Д.. С молба от 25.11.2025 г. "Лендиво" ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, твърдейки, че не е следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА, поради липса на основание за присъждане на възнаграждение по този ред, както и алтернативно е поискало присъждане на възнаграждение за оказаната адвокатска помощ в по - нисък размер, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, несъбиране на гласни доказателства, липса на допуснати експертизи, минимална процесуална активност и провеждането по делото в едно открито съдебно заседание. За да остави молбата на "Лендиво" ООД без уважение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че при оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл.38 ал.1 ЗА, от страната не се дължи доказване, че е налице конкретното основание - в случая, че Д. е материално затруднено лице. По отношение на алтернативното искане - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение съдът е приел, че делото е с фактическа и правна сложност, посочил е, че от процесуалния представител на жалбоподателя, както в жалбата така и в допълнителна молба са развити значителни по обем и съдържание доводи, извършен е анализ на съществуващата съдебна практика по подобни казуси на СЕС и на ВАС, като е представено и допълнително становище. С оглед изложеното съдът е приел, че определеното възнаграждение от 900 лв. не е прекомерно. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Наличието на основанието за оказване безплатно на адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица ( хипотезата по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА) формално се установява от чл.2 на представения по делото Договор от 24.10.2025г. за правна защита и съдействие, сключен между И. Д. и Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адв. М. Мавров (чл.2). От друга страна, договарянето на безплатна правна помощ е в противоречие с чл.3 ал.1 от същия договор, който урежда задължение за „материално затруднения клиент“ да заплати на адвоката направените при изпълнение на предмета на договора разноски. Независимо от изложеното, при твърдения на "Лендиво" ООД, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя е страната, която е следвало да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 176а от АПК и при липсата на такива, правилно решаващият съд е приел, че основанието по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗА е налице. Преценката на първоинстанционният съд, че делото е с правна и фактическа сложност, а доводите от адв. Мавров в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на оспорения отказ са значителни по обем и съдържание и обосновават определянето на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. е неправилна. Касае се за производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност и по което предоставената адвокатска помощ се изразява в изготвянето на два акта - жалба до административния съд и молба за гледане на делото в отсъствие на жалбоподателя и на пълномощника му адв. Мавров, обема на които от една страна не може да се определи като значителен, а от друга - не може да бъде от съществено значение за определяне на размера на адвокатското възнаграждение. При конкретно извършената дейност от адвоката, приключването на производството в едно съдебно заседание, проведено в негово отсъствие и обичайната сложност на делото, неотличаваща го от други дела със същия предмет, съдът необосновано е приел, че не са налице основанията да определи размер на адвокатското възнаграждение под минималния размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съобразно и разписаното в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. Предвид приложимата правна уредба - чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, и своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната в производството пред решаващия съд страна, обжалваното определение следва да бъде изменено, като "Лендиво" ООД бъде осъдена да заплати на адвокат М. Мавров от АК Стара Загора, адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро. При този изход на спора направеното искане за спиране на производството до постановяване на решение по тълкувателно дело №3/2025г. на ОСГТК на ВКС се явява неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение